Жаби предусетили земетресението в Акуила

Кафяви крастави жаби са предусетили земетресението в италианския град Акуила преди година.

Това обявиха британски учени, които тогава са наблюдавали квакащите животинки и забелязали рязка промяна в държанието най-вече на мъжките индивиди малко преди труса.

На 5 срещу 6 април мощно земетресение с магнитуд 5.8 по скалата на Рихтер разтресе Акуила. Жертви на труса станаха 299 души. Ранени бяха 1 500 души, а близо 50 000 бяха принудени да напуснат домовете си.

Въпреки, че април е времето, в което жабите се размножават, 96% от мъжкарите напуснали терена. Пет дни преди земетресението те се пренесли на около 70 километра от Акуила.

Учените констатирали, че три дни преди труса броят на чифтосващите се двойки бил буквално нула. От деня, в който земните пластове под италианския град се разместили до деня, в който бил усетен последния трус, изследователите не открили пресен хайвер на обитаемите от жабите места.

След време някои от мъжките жабоци се завърнали по родните си домове. Но броят им бил много по-малък в сравнение с предишни години, уточняват учените.

Ръководителят на изследването д-р Рейчъл Грант казва, че това изследване е първото, което проследява и документира поведението на животни преди, по време и след земетресение.

Доктор Грант уточнява, че кафявите крастави жаби се усетили предсеизмични смущения като изпускането на газове и заредени частици.

PLEASE , COMMENT ! THANK YOU VERY MUCH !!!

Откриха гигантски праисторически пингвин

Преди 36 милиона години поне 1 вид пингвини е бил висок колкото човека, и е бил оцветен в червено и сиво, откриха учени от САЩ.

Откритият наскоро вид, наричан воден крал, засенчва птичата еволюция, твърдят специалистите.

Пингвините неотдавна са станали черно-бели, и то вследствие на плуване, а не за камуфлаж. Заедно с поне още два вида праисторически пингвини, вкамененостите са намерени в Перу през 2007 година, но са обявени едва днес.

Учените са открили пера от крилете и по-малки пера от тялото на високия 1.50 метра вид пингвин. Най-високите познати съвременни пингвини са високи 1.20 метра.

„Открихме, че началото на крилото му е сиво, а вътрешната част е червено-кафява”, твърди учен Джулия Кларк , палентолог от университета Остин в Тексас.

Но екипът няма достатъчно пера от водния крал, за да определи цвета на цялото му тяло. „Не можем да определим целия цвят на пингвина все още, нито да кажем кои пера биха могли да бъдат част от по-светла шарка на пингвина – като очните и шийните пера на някои сегашни видове пингвини – такива като рокхопър-а”, твърди Дан Ксепка, палентолог от университета в Северна Каролина.

Но частици от костите показват, че тази определена вкамененост е на напълно пораснал пингвин, и затова намирането на сиви и кафяви черти е изненада.

Екипът е направил откритието, когато са сравнени микроскопични пичментични пакети, наричани мелансоми, във вкамененостите на перата със мелансоми от сегашни пингвини. Базирайки се на вкаменените мелансоми и техните форми и големина, учените успели да определят оригиналните цветове на перата.

Откритието бележи първият път, в който са намерени пера и вкаменелости от праисторически пингвин. Това също е първото директно доказателство, което учените имат, че сегашните цветове на пингвините са придобити наскоро.

Защо тогава пингвините са почернели? Може би е отговор към новите хищници, които се хранят с пингвини – като тюлените, смятат учените.

Това е феномен, наричан контраоцветяване. Белият цвят на коремите на пингвините ги слива със слънцето от хищници, гледащи ги от дълбините, а черният гръб ги слива с тъмното дъно, когато хищник ги дебне отгоре.

От друга страна меланосомът предполага, че тази шарка е страничен ефект от активния воден живот на пингвините. Меланосомът на водния крал има подобна структура и организация като тези на живи птици, които имат кафяви и червени пера, включително и зебрените шарки.

Но вкаменелите пигментични пакети са много различни от тези на живите пингвини, които имат по-големи и по-кръгли меланосоми, които са вързани заедно.

Любопитно за мечката гризли

Било е време, когато мечката гризли е била широко разпространено животно в определени райони на Канада. Днес обаче, тя се счита за застрашен вид в някои райони на Канада и области на Съединените щати. Мечката гризли, известна още като сребриста мечка, принадлежи към подвидовете на кафявата мечка. Мечката гризли се смята за един от най-големите северноамерикански бозайници. Днес, тя също населява райони на Аляска и някои части на Западна Канада.




Мечките гризли са всеядни, което означава, че храната им включва както растения, така и животни. Те обичат да се хранят с риба, елени, овце и лосове, а също така е известно, че са склонни да убиват и черни мечки.

Мечките гризли се нуждаят от големи пространства за живеене. Техният обхват може да включва гори, тревни площи, като дори живеят и в планинските райони. Техните местообитания също зависят от различните сезони, през топлите лета мечките гризли обитават ниско разположени области, а през мразовитата зима, те обитават високопланинските области до заспиването им за целия зимен сезон. Мечките гризли прекарват летния сезон в търсене на подходящо място за живот, като пропътуват големи разстояния за това. Те копаят огромни ями под корените на дърветата с помощта на техните големи лапи.

Големите размери на мечките гризли са просто, защото тези мечки имат нужда да ядат голямо количество храна, която да се преобразува в мазнини и да им помогне да оцелеят по време на дългия зимен сън. Мъжките гризли са по-големи, отколкото женските. Мечките гризли обикновено заспиват през месец октомври или ноември за период от 6 месеца. През този период, те използват натрупаните мазнини за оцеляване.

Мечките гризли са много агресивни в природата, в сравнение с общия темперамент на кафявите мечки. Техните атаки срещу хора могат да бъдат определени като начин на самостоятелна отбрана, женските гризли се отнасят изключително покровителствено и защитават техните малки. Известно е обаче, че мечките гризли стават агресивни, само когато са провокирани да атакуват.

Макар и мечките гризли да не считат хората като потенциален източник за храна, те са известни с атаките си срещу хора. Тези мечки основно избягват контакт с хората, но показват агресивно поведение, когато биват изненадани. Къмпингуващите, по-специално трябва да бъдат внимателни да не оставят храни в къмпингите, които биха привлекли тези мечки.

Днес, мечките гризли са пред заплаха за тяхното оцеляване поради унищожаването на техните местообитания. Понякога ловците случайно убиват този вид мечки, поради тяхната прилика с черните мечки.

Мечката гризли може лесно да бъде разграничена от кафявата мечка, поради своите дълги нокти и вдлъбната форма на лицето, както и по високите прегърбени рамене. Тази мускулна гърбица е това, което намалява скоростта на мечката, когато върви по нанадолнище.

Експертите са на мнение, че ако човек бъде нападнат от мечка гризли, трябва да се преструва на мъртъв, вместо да се опитва да избяга далеч от животното. След като се убеди, че не е особено застрашена по никакъв начин, мечката може да остави човека невредим.

Тъй като тези мечки предпочитат да избягват хората, препоръчително е също да се създава шум, докато се пътува през такива местности, които гризли обитава, като знак за предупреждение.

За котките и вещерството

В различните култури котките са свързани със свръхестественото, с щастие или нещастие, с лечебни качества или с причиняване на вреда...

Във фолклора котката е животното, неизменен придружител на вещици, магьосници и гадатели. С котката са свързани много суеверия.





В Древен Египет са смятали котките за свещени същества и са ги свързвали с богинята, която покровителства брака. В египетското изкуство богът на слънцето Ра е изобразяван като котка, която убива змея на тъмата. Черните котки са били и продължават да са асоциирани с тъмнината и смъртта.

Според легендите котките са спътници на вещиците. В тях се вселяват демони. През 1556 година Елизабет Франсис от Челмсфорд, Англия, била осъдена за вещерство. Тя не се разделяла с бялата си котка на име Сатана, която за послушание получавала от стопанката си по една капка кръв.

Считало се е, че вещиците могат да се преродят в котка девет пъти. Вероятно защото писаните имат девет живота.

За черните котки и досега се смята, че са въплащение на Дявола. В Средновековието черните котки били изгаряни живи по обвинения, че са партия с вещиците.

Според легендите, в Шотландия живее голямо стадо от диви котки, наречени котки-елфи. Те се явяват замаскирани вещици. Котките-елфи са с размери на куче, черни, с бяло петно на гърдите.

Въпреки че на повечето места по света черните котки са свързвани с магьосичеството, в някои части на Европа, Великобритания и САЩ, съществуват вярвания, че носят късмет.

Навсякъде обаче се счита, че когато черна котка ти пресече пътя, е на лошо. Според друга вяра, ако котка прескочи труп на починалия, той се превръща във вампир.

Котките играят важна роля в религията вуду, широко разпространен в Южна Америка.

Според древния фолклор пък котките имат и възможности да целят болести. Супата от черни котки лекувала туберколоза.