Първите домашни кучета се появили преди около 16 000 години в Китай

Знаете ли, че... Първите домашни кучета се появили преди около 16 000 години в Китай Николай Атанасов - 2 Септември 2009 Това доказа екип учени от Кралския технологичен институт на Швеция, изследвайки митохондриална ДНК на кучета и вълци Първите одомашнени вълци, дали начало на първите породи кучета, са се появили не по-рано от 16 300 години на териториите южно от река Яндзъ в днешен Китай, сочат авторите на мащабно генетично изследване на родството между кучетата и вълците, публикувано в специализираното издание Molecular Biology and Evolution, съобщава Science Daily. Въпреки че кучетата са може би първото животно, превърнато в домашно от човека, учените доскоро се разминаваха в мнението си, къде и кога точно първите диви вълци са били превърнати от праисторическите хора в домашни животни. Даването на точен отговор на този въпрос се затруднява от сложността на отделянето на изкопаемите останки на домашните кучета от тези на вълците. В последните години на археолозите обаче се притекоха на помощ съвременните генетични методи, позволяващи проследяването на измененията в геномите на кучетата, обитавали различните континенти. На базата на тези промени може да се съди колко плътна и разнообразна е била популацията на животните, появили се първо на въпросната територия. Използвайки този подход, Петер Саволайнен (Peter Savolainen) от Кралския технологичен институт на Швеция (Royal Institute of Technology; KTH) в Стокхолм още през 2002 г. установи, че одомашняването на кучетата е станало на територията на Източна Азия и това е било еднократно събитие. Тогава екипът му анализира изменчивостта на геномите на повече от 500 кучета от този регион и другите части на земното кълбо, сравнявайки я с разнообразието в генома на 38 техни вълчи предци. Тъй като подобни изследвания обаче са косвени, те не са винаги напълно достоверни. Само преди месец учените от Университета “Корнел” Адам Бойко и Карлос Бустаманте установиха, че кучетата, обитаващи днешна Африка, имат не по-малко геномно разнообразие от азиатските си побратими, изследвани от Саволайнен. Авторите на изследването признават, че вълците, които са предци на кучетата, никога не са населявали Африка, поради което кучетата не може да са одомашнени първо там, но самият факт на сходните нива на изменчивост на ДНК с тази на азиатските кучета постави под въпрос стойността на изследването на Саволайнен. За да разсее всякакво съмнение, шведският учен проведе още по-задълбочено изследване, което доказа, че първоначалните му догадки са били верни и първите кучета действително са се появили в днешен Китай. Като допълнение той успя да локализира точния регион и времевия отрязък, когато е станало това. За целта екипът му анализирал геномите на 1500 кучета и 40 вълци от цял свят, като в изследването били включени както породисти животни, така и свободни кръстоски. Специалистите успели да разшифроват практически напълномитоходнриалната ДНК (mtDNA) на 169 кучета и 8 вълка. За разлика от пълния геном, късата молекула на митоходнриалната ДНК се предева практически неизменна от поколение на поколение само по майчина линия, което позволява оценка на разнообразието сред женските индивиди в дадена популация в самото начало на развитието й. Анализът потвърдил, че кучетата, обитаващи района южно от р. Яндзъ имат най-разнообразна ДНК, съдържаща най-голямо количество случайни мутации, които не се срещат при кучетата от Африка или Европа. Това потвърдило извода, че одомашняването на кучетата е започнало именно там преди не повече от 16 300 години.

Далматин

Далматинецът (на латински: Furlinos) e хърватска порода домашно куче с кожа, покрита с петна, най-често черни, но също понякога кафяви или други цветове (ако са кръстосани или заради генетични грешки).

Знае се, че когато се родят нямат петна, и че докато растат, петната са появяват по цялото им тяло. Този процес свършва, когато станат на една година. Ноктите и носът са със същия цвят като петната.

Произход

Смята се че произхода им е Далмация - сегашна Република Хърватия.

Общи параметри на породата

Далматинецът е средно едро куче, силно и издръжливо. Спокойно преодолява дълги преходи. Пропорциите на тялото му са изключително хармонични.

Темперамент

Спокойно, уравновесено, в повечето случаи общително и дружелюбно, в много редки случаи е агресивно и опасно.

Външен вид

Далматинецът е добре сложено куче със среден размер, с пропорционално телосложение, с чисти изваяни линии.

• Носна гъба: при черно-белите е задължително черна. При кафяво-белите: кафява.
• Зъби: зъбите при далматинеца са 42 на брой, с правилна ножицообразна захапка.
• Очи: тъмно кафяви при черно-петнистите и светлокафяви при кафяво-петнистите. Допустим е жълтокафяв оттенък. Всички останали цветове са недопустими.
• Уши: разположени са високо, среден размер, широки в основата си, желателно е да са петнисти, но е допустимо и чисто бели на цвят.
• Опашка: достига до скакателните стави. Силна, широка в основата си и постепенно изтъняваща към върха. В спокойно състояние е спусната надолу, с лека извивка нагоре в долната си част.
• Космена покривка: козината е гъста, плътно прилягаща, блестяща и твърда на допир. Основният цвят е бял, с черни или кафяви петна, които не трябва да се сливат едно с друго, желателно е да са равномерно разпределени по цялото тяло. Смесването на черни и кафяви петна е недопустимо.

Важни пропорции

• Дължина на тялото:височина при холката е приблизително 10:9.
• Дължина на черепа:дължина на муцуната е 1:1

Характеристика

Далматинецът е със здраво-сух тип конструкция, с добре развит скелет и силна релефна мускулатура.

Особености на характера

Кучетата от тази порода са известни със своето спокойствие, уравновесеност, изключително дружелюбни, обичат децата, но са недоверчиви към непознати. Далматинецът е с изключително развито чувство за собствено достойнство, злопаметен. С лекота се привързва, много добър компаньон. Оставени дълго без компания са меланхолични.

Померан

Померан (на немски: Zwergspitz, на полски: Szpic miniaturowy), наричан още мини шпиц е порода кучета, произхождаща от областта Померания, обхващаща североизточната част на Германия и северната част на Полша. Принадлежи към групата надекоративните кучета поради малкия си размер. Според стандарта на Международната федерация по кинология померанът е най-малката разновидност на немския шпиц.

Външен вид

Помераните са малки кучета. Те имат дълга, гъста и мека козина. Опашките им са типични за шпицовете, завити върху гърба. Новороденият померан обикновено има права или леко завита опашка, която се завива върху гърба в продължение на 1 до 3 месеца. Захапката им е много силна, а очите им са с остър поглед, черни или бадемови на цвят. Разцветката на козината може да бъде в много различни цветове: бяло, светлобежово, бежово, черно, кафяво, оранжево, самурено, вълчи цвят или бяло с другоцветни петна.

Темперамент

Обикновено померанът е приятелски настроен, игрив и активен. Обича да бъде близо до стопанина си. Много е интелигентен и лесно се поддава на дресировка. Помераните не винаги се разбират добре с други кучета, животни или хора. Лаят силно, което ги прави добри пазачи. Поради дългата си двойна козина, те обичат по-студени среди и не е необичайно куче от породата да бъде намеро да лежи върху студен под или друга хладна повърхност. Обикновено харесват деца над 3 години заради това, че са по-внимателни към тях. Поради размера си, те са подходящи за живот в апартамент или друго затворено помещение и могат бързо да се приспособят към почти всяка среда.

Популярност

Когато за първи път била показана, през 1890-те, породата тежала около 5 кг. Впоследствие теглото намаляло до не повече от 3 кг. Днес померанът е една от най-известните кучешки породи, вече 10 години в петнадесетте най-популярни породи според AKC. Към 2008 тя е номер 13 в тази класация и е имала същото класиране през2007 и 2003. Много често участва в телевизионни шоу програми и филми.

Сибирско хъски

Сибирското хъски е порода куче, която произлиза от източната част на Сибир. Сибирските хъскита са първоначално селектирани от чукчите в североизточна Азия, по-късно внесени от търговци в Аляска, САЩ и Канада. Породата попада в категорията Шпицове и примитивни. Физическата им сила и издръжливост на студ ги прави много добри кучета-водачи на впрягове. Обичат тичането, което всъщност им е нужно, за да разтягат своите мускули и им трябва доста да се разхождат ако живеят в апартамент.

Характер

Хъскито е лоялен семеен компаньон. Не е подозрителен към непознати и няма да пази дома ви от тях. Нежен, предан и бдителен. Нетърпелив да учи. Своенравно, но интелигентно куче.

Външен вид

Очите са бадемовидни във всички нюанси на синьото и кафявото - едноцветни или пъстри. Триъгълни уши, разположени близо едно до друго. Тялото е малко по-дълго, отколкото високо. Няма кучешка миризма. Среден на дължина косъм, козината е мека и прилепнала и не се нуждае от много четкане. Подкосъмът е мек. Позволени са най-различни цветове. Няма проблем ако се отглежда в апартамент стига да има по 2-3 часа разходки на ден.

YORKSHIRE TERRIER (YORKIE)

Йорките са от класа на така наречените “кучета–играчки”. Весели и игриви, те са превъзходен домашен любимец, приличащ повече на плюшена играчка, отколкото на куче. Върховно удоволствие за йорките е да са около своите стопани, да играят с тях, да се гушкат и да “раздават целувки”. Йоркито е неворятен “анти-стрес” фактор. Само няколко минути игра с него и човек се отпуска, ежедневните грижи остават на заден план, а лошото настроение изчезва. Специалистите твърдят, че дългокосмената козинка на йорките помага и за изграждане на антиалергени при повечето форми на алергия.Малкият размер на това “джобен формат” куче, го прави подходящо за отглеждане и в неголямо жилище. Невероятно умни, йорките много бързо изграждат хигиенни навици, не цапат и не правят бели. За разлика от кучетата от едрите породи, йорките на изискват ежедневни дълги разходдки. Обичат да пътуват и могат да бъдат на всякъде със своите стопани. Непретенциозни към храна, обичат всичко, нуждаят се от около 60 гр. суха гранулирана храна на ден. Не изискват специални грижи, освен обичайните ваксини и ежедневно разресване и подръжка на козинката.

Бебето йорки се ражда между 58 и 64 дни от бременността на майката. Новородените са с тегло между 60 и 120 гр. Козинката им е къса, мека и лъскава. Гръбчето е черно, а лапичките, коремчето и муцунката златисто кафяви. Въпреки, че не чуват и не виждат, те са много жизнени, веднага се “залепват” за мама и започват лакомо да бозаят.Млякото на мама е много хранително и бебетата бързо наддават на тегло. В края на първата седмица те почти са удвоили теглото си.След още две седмици бебетата започват да стават все по-самостоятелни.Вече имат зъбки могат да бъдат захранени. Те вече не зависят толкова много от мама, започват да се закачат и да играят, да излизат от кошарката и предприемат първите опознавателни експедиции.След като са навършили 30 дни и са захранени бебетата вече могат да бъдат взети от техният нов стопанин.

Какво трябва да знаете за вашето бебе:

• Отделянето от майката и братчетата е стрес за бебето. Отделете му спокойно кътче във вашият дом и му дайте време да се адаптира към новата обстановка. Не бързайте да го показвате на приятели и роднини преди да е опознало добре членовете на новото си семейство и да се е почувствало част от него.
• Бебето има вродени хигиенни навици. То никога не ака и не пишка в кошчето, в което спи и веднага прави тези неща щом го напусне. Сложете стари вестници около кошчето за да свикне бебето да пишка върху тях и с времето постепенно ги премествайте към местото, където за в бъдеще йоркито ще ходи по нужда – баня, тераса и т.н./
• Бебето трябва да се храни по четири пъти на ден до навършване на двумесечна възраст. Най-добре е да му се дават гранулирани бебешки храни подходящи за възрастта и породата, които можете да намерите във всеки зоомагазин.
• С навършването на 45 дни, бебето трябва задължително да се ваксинира. Вида и схемата на ваксиниране консултирайте с вашият ветеринарен лекар.
• Бебето спи между 12 и 18 часа на ден. Осигурете му тази възможност.
• Когато не спи, бебето играе. Играйте с него колкото можете по-често, гушкайте го и му говорете. Осигурете му подходящи играчки, с които да се забавлява и да си чеше зъбките.
• Още от най-ранна възраст бебето трябва да научи три думи – името си, “не” и “браво”. Така то започва да се индентифицира и да разбира какво е разрешено и какво не.
• До навършване на тримесечна възраст избягвайте да извеждате бебето извън дома си, а ако ви се налага да го правите, не го пускайте да ходи. Бебето все още не е укрепнално достатъчно и е по-добре да не рискувате да се разболее.
• С навършване на тримесечна възраст бебето вече започва да “прилича” на йоркширски териер. Козинката му вече е с дължина 2 – 3 см, ушичките се изправят и характерната окраска за породата започва ясно да се забелязва. Храненията се намаляват от четири на три пъти дневно, може да му се дават парченца варено пилешко месо, белтък от твърдо сварено яйце, парченца ябълка и всякакви вкусни неща.
• Никога не давайте на йоркито карантия, кокали, пикантни храни или салам. Не забравйте, че шоколада е отрова за кучето.
• На тримесечна възраст йорките трябва да се обезпаразитят с преперат против вътрешни паразити. Консутирайте се с вашият ветеринарен лекар.