Българско овчарско куче [БОК]

Българското овчарско куче [БОК] е нова порода създавана в България през последните десет години от любители. За основа в селекцията се използва утвърдената стара местна порода каракачанско куче използвана още от древните траки по нашите земи за охрана на стада и имущество. За постигане на по-висок ръст базовата порода каракачанско куче се кръстосва със значително по-едри чужди породи като Кавказка овчарка, Средноазиатска овчарка, Московски страж, Санбернар, Ландсир, Нюфаундленд. Получените кръстоски впоследствие са развъждани помежду си за затвърждаване на желаният тип. Българското овчарско куче, е порода кучета, отглеждана предимно за домашен любимец, изложбено презентиране и пазач на имущество. Популацията на породата е призната през 2009 г. от FCI като част от порода Югоизточна европейска овчарка (Ciobănesc Românesc de Bucovina) под патронажа на Румъния и Сърбия. Породата се характеризира с едър до гигантски ръст, гъста космена покривка, уравновесен характер и вярност към стопанина.


Съдържание

* 1 Стандарт на породата
o 1.1 Научна, систематична и стопанска класификация
o 1.2 Поведение
o 1.3 Предназначение на породата
o 1.4 Отглеждане
o 1.5 Конституция и тип висша дейност
o 1.6 Глава
o 1.7 Шия
o 1.8 Гръден кош
o 1.9 Гръб, поясница и кръстец
o 1.10 Крупа и опашка
o 1.11 Предни крайници
o 1.12 Задни крайници
o 1.13 Движение
o 1.14 Космена покривка
o 1.15 Недостатъци


Стандарт на породатa


Научна, систематична и стопанска класификация

При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта до колко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в други райони на Балканския полуостров. За съжаление до настоящия момент подобни изследвания в нашата страна не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер.
В своето стопанско или ползвателно направление Българското овчарско куче несъмнено влиза в категорията “Кучета пазачи”.


Поведение

Преобладаващата отбранителна реакция е активна. Агресивността не е силно изразена, но в същото време кучетата са резервирани в поведението си към непознати лица и демонстрират дистанцираността си с предупредително ръмжене и евентуално нападение. Към хищни животни (често и към кучета) агресивността нараства. Българското овчарско куче е съобразително, лесно адаптируемо към средата, в която се намира, реагиращо адекватно на ситуациите, в които е попаднало. Към стопанина си демонстрира привързаност и вярност. Основната му сетивност чрез обоняние, слух и зрение е много добре развита. До две, три, а при някои индивиди до четири годишна възраст е нормално кучето да е палаво и игриво, после то става много по - послушно и се държи много по - зряло.


Предназначение на породата

БОК е импозантен домашен компаньон, който може като да се излежава на дивана, така и да прави разходки сред шумотевицата на града между хора и автомобили, да подтичва игриво из парковете със своите събратя от всевъзможни други породи.
БОК трябва да е носител и на строго конкретни работни качества, съчетани със стабилизиран екстериорен облик. Това куче може да защитава домашните любимци, охранява фермата, следи за безопасността на стопанина си и семейството му. Недопустимо е в него да липсва инстинкт за охрана, а още по-страшното е да се страхува от селскостопанските животни или да проявява агресивност и стремеж да ги напада. В продължение на последните 10-15 години това куче е селекционирано да охранява без да му се подава команда – неговото нападение и хапане са трудно предсказуеми.


Отглеждане

Това куче може да се отглежда като импозантен домашен любимец както в градска така и в селска среда. Възможно е и да бъде отглеждано за полицейско или да пази стадо във ферма и други. Не се препоръчва да се отглеждат в апартаменти.
Може да се отглежда в широки дворове, с наличие на други животни, като котки например. Повечето БОК лесно свикват с тях, особено ако котките са още малки. Някои дори се привързват към котките от "техния двор", може да лаят по други, непознати котки, като така пазят "своите котки" и личното си пространство.Крайно важна е хигиената. Кучето трябва да бъде задължително ресано и къпано често. Обезпаразитяването също е задължително, за да води кучето ви пълноценен живот.
Обезпаразитяването най-често става чрез хапчета, пудри и спрейове против вътрешни и външни паразити. Ако кучето ви губи апетит, трябва да му давате бирена мая, тя подхранва костите и козината. На опаковката пише колко грама бирена мая се полагат на килограм маса. Ако знаете колко тежи вашето куче можете да използвате бирената мая, не прекалявайте с нея! Вашето българско овчарско куче ще бъде щастливо ако се грижите да му е чисто, да има вода, храна и достатъчно място за игра, да бъде сресано и обезпаразитено.


Конституция и тип висша дейност

В конституционално отношение кучето е с преобладаващ комбиниран груб-здрав тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с леки провисвания в областта на шията.


Глава

Главата на БОК е типично молосоидна. Тя няма грубия овал на мастифоподобните кучета, нито силно изразени скулови дъги. Масивна, широка и заоблена с леко овална форма на темето. Мозъчната част на черепа, погледната отгоре, по форма се доближава до квадрат с леко стеснение към муцуната. Леко превишава по дължина лицевата част. Муцуната е масивна, широка, среднодълга, леко притъпена. Носната гъба е черно пигментирана, добре изразена, с широки ноздри. Зъбите са здрави и бели, наподобяващи цвят “слонова кост”. Захапката е ножицоподобна. Очите са дълбоко поставени, тъмни на цвят и изразителни При преобладаващ бял пигмент на черепната част на главата е възможно да бъдат в малко по-светла окраска. Ушите са нормално поставени, а често и високо поставени. Могат да се наблюдават екземпляри с ниско поставени висящи уши, което не е типично за породата.
Като цяло Българското овчарско куче е компактно и симетрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8-10 %. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10-12 %


Шия

Шията е здрава и широка с леки провисналости на кожата без да образува така наречения “гердан”. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 400 спрямо мисленото продължение на гърба.


Гръден кош

Гръдният кош е широк и дълбок. Стернума е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добри развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.


Гръб, поясница и кръстец

Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.


Крупа и опашка

Кръстеца заедно с тазовите кости образува широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случай е извита сърповидно или на кравай над линията на гърба.


Предни крайници

Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.


Задни крайници

Бедрата са дълги, широки и силно замускулени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и пружиниращи.
Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.
Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите.


Движение

Българското овчарско куче се движи бавно. Движенията са привидно тежки в не много широк тръс. Това се обуславя от сравнително големите ставни ъгли, особено на задните крайници.


Космена покривка

Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите в дорзалната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Воларната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Цветът на космената покривка е разнообразен. В бита на овчарите се е наложил като преобладаващ белия цвят с големи, несиметрично разположени черни петна, но това не може да се приеме като критерий за породност в новосъздаваната порода. Изцяло черно пигментираните кучета са нежелани, а чисто белите пораждат съмнение за кръстосване и с други породи, които в териториално отношение са дистанцирани от естествения ареал на Българското овчарско куче.
Половият диморфизъм е добре изразен.


Недостатъци

За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.