Персийската котка е порода дългокосмести домашни котки произхождащи от древна Персия, дн. Иран. В Европа започват да се отглеждат от 16-17 в. първоначално в Италия. Особен интерес предизвикват в Англия, където от 19 в. се извършват най-сериозните селекции по отношение на тази порода.
Съдържание
* 1 Външен вид
* 2 Характер
* 3 Здраве
Външен вид
Масивно, закръглено тяло със средни до големи размери. Характерна сплесната муцуна с малък и широк нос, изпъкнали скули и масивна брадичка. Погледнати в профил челото и брадичката са в една вертикална линия. Козината е дълга и гъста със средна дължина на косъма около 10 см, около врата достига и до 20 см. Козината е копринено мека, фина, със също толкова гъст подкосъм. Стандартът позволява всякакви разцветки като към момента са признати над 150 различни вида, а действителният им брой надвишава 300. Най-старите видове персийски котки са били едноцветни - главно бели, сини и черни. Черните са редки поради това, че е трудно да се постигне безупречен черен цвят без сиви или кафеникави петна, също така те по-трудно се поддържат, тъй като слънцето и влагата с течение на времето спомагат за промяната на черния цвят. Сравнително по-скоро са се появили рижите, шоколадовите, кремавите и лилавите персийци. Освен едноцветните съществуват и много двуцветни видове, таби и т.н.
Характер
Персийските котки са спокойни, любвеобилни, изпълнени с доверие към хората. Обикновено си избират един от членовете на семейството, когото истински боготворят и са му изцяло предани. Настоятелно искат да им се обърне внимание като стоят до стопанина си и го гледат в очите или го съпровождат от стая в стая. Добре се отнасят с деца и никога не отмъщават дори и за най-големите им пакости и тормоз. Лесно се адаптират към живот в апартаменти.
Здраве
Здравето им е крехко като особено застрашени са очите. Често срещани са заболяванията на млечните жлези, както и опасността от стерилитет. Спермата на мъжките е много гъста и новородените котенца стават доста големи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар