Таралежът като домашен любимец

Таралежите също са подходящи за домашни любимци. Те имат мило лице и очарователна поклащаща се походка, в която много хора ще се влюбят. Тези малки животинки могат да са отличен домашен любимец за апартамент. Таралежите имат африкански и европейски разновидности. На размери африканския таралеж достига между 17 и 24см, а европейските и до 30см. В природата те живеят до около шест години, а в домашни условия могат доживеят и до 10-годишна възраст. Те притежават дълга петниста муцуна, големи очи и уши, четири пръста на всяко стъпало и къса опашка. Оцветяването им варира от черно до бяло и сиво. Тяхната естествена защита са техните бодли и в случай на заплаха те се свиват на топка, като бодлите са насочени във всички посоки. Опитоменият таралеж обаче рядко ще изправя своите бодли.
Клетка за заек или за малки животни би била отличен дом за домашния таралеж, но дъното и не трябва да е телено. Температурата, при която трябва да се отглеждат е от 15 до около 260С. При по-ниски температури таралежите стават неактивни и сънливи. Клетката трябва да има малка къщичка за спане и трябва да остане място където да обикалят. Къщичките за гнездене на птиците например биха били отлични за спане и на таралежите. В мястото за спане сложете естествена постелка, която да абсорбира нечистотии. Таралежите са чисти животни и могат да бъдат научени да ходят на определени места до тоалетна. Може да им поставите в клетката котешка тоалетна или тоалетна хартия встрани от местата за хранене и спане. В тези тоалетни кутии трябва да избягвате слагането на пръст или глина. Трябва да почиствате замърсяванията от таралежа всеки ден, а веднъж седмично да се почиства леглото и тоалетната му, и клетката да се дезинфекцира с белина.
Храната на таралежа е добре да се слага в глинен съд, тъй като е по-трудно да го обърнат и не могат да го дъвчат. Таралежите биха се хранили с червеи, охлюви, щурци, паяци, молци, пеперуди или малки жаби. Те обичат да се хранят с неща, които могат да държат и да смачкат. Ако няма откъде да купите специално приготвена за таралежи храна може да им предложите суха храна за котки, малко зеленчуци или парчета ябълка или грозде. Трябва да им слагате чиста вода всеки ден.
Таралежите са активни през нощта, а деня обикновено го прекарват в спане. За упражнения и игра на таралежа може да му сложите колело, като на морско свинче и той с удоволствие ще се тича там. Таралежите също много се забавляват да бутат топка, като може да е топка за морско свинче. Може да им дадете и играчки за котки или хамстери.
Таралежите не са агресивни по природа с изключение през размножителния им период. Най-добре е ако имате повече от един таралеж да ги гледате отделно. Мъжките са тези, които могат да започнат да се бият, докато ако имате два женски таралежа може и заедно да ги гледате, но всяко трябва да има свое място за спане.
В природата таралежите не са социални животни, но в домашни условия те биха реагирали положително ако ги подържите, докосвате ги или им говорите. През деня обаче когато спят не харесват да бъдат обезпокоявани.
Размножителният период в природата им е между Октомври и Март, като таралежите достигат полова зрялост на около десет месечна възраст. Периодът им на бременност е от 32 до 36 дни и обикновено се раждат четири-пет малки, като бройката може да стигне и десет.
Таралежите са забележително здрави животни и могат да се водят на ветеринар само, когато са болни или са се наранили. Някой заболявания и възможните методи за лечение са изброени по-долу, като ако предложените неща не помогнат трябва да го заведете на ветеринар:
- диария и повръщане – при наличие на някои от тези неща трябва да махнете всичката храна на таралежа и да му оставите само чиста вода
- краста – това е един от най-честите поводи за таралежите да отидат на ветеринар. Проблемите, които се забелязват са силно напукване на кожата, зачервяване, опадване на бодли, закоравели уши или крака. При такива проблеми трябва заведете таралежа на ветеринар
- гъбично заболяване на кожата, като симптомите са като при краста
При отглеждане на таралежа в мръсни условия ще има условия за развитие на различни паразити като бълхи, кърлежи или ларви на мухи. Кърлежите трябва да се премахнат с пинсети, като след това мястото трябва да се дезинфекцира. Бълхите пък могат да се премахват с измиване с шампоан за котки, като трябва да се почисти и дезинфекцира клетката. Ларвите на мухите могат да причинят много щети на кожата на таралежа и се премахват с добра баня и изплакване с кислородна вода.
Симптоми на дихателни заболявания са изтичане на секрет от носа, загуба на апетит, затруднено дишане и загуба на енергия.
Ако таралежът ви е слаб и се движи трудно, може да изпадне в шок, като в този случай трябва да се посети ветеринар. Важно е в такива случаи да сведете до минимум хващането му с ръце.

Декоративен пор (фретка) - какъв да си вземем и как да се грижим за него ?

След като сте решили, че искате да имате пор за домашен любимец, трябва да решите още няколко въпроса – дали да си вземете мъжки или женски, дали да е един екземпляр или два и дали да е новородено или възрастен. Мъжките и женските порове се нуждаят от еднакво време за грижи и място за живеене и поведението им не се различава особено. При раждането си и мъжките и женските са еднакви по размери, но когато пораснат мъжкият индивид ще е около два пъти по-голям от женския. Женските трябва да се кастрират преди да са се разгонвали, защото в противен случай има вероятност да заболеят от сериозно заболяване апластична анемия, което може да доведе до смъртта им. Поровете са социални животни и ако си купите само един ще трябва да им предоставите повече играчки, за да се забавляват. Ако имате пък два пора пак ще е хубаво да им дадете играчки, но те ще могат да се забавляват и един друг. Трябва да се внимава ако мъжките порове са в размножителен период, тъй като стават териториални и опасни за другите порове. Голяма част от хората отглеждащи порове използват едноетажни или многоетажни клетки. Клетката трябва да има обособени места за хранене, легло и тоалетна. Трябва да има също кутия или тъмно място, където могат да се скрият. Поровете обичат да се завират по тъмни места и въртейки се да избягат от нещо. Клетката е хубаво да бъде близо до заети места, където има активност и движение – например близо до кухнята. Поровете трябва да имат постоянно на разположение храна. Храната може да се състои от суха храна за порове, като трябва да внимавате храната която купувате да има висок процент на животински протеини. Ако протеините са предимно с растителен произход, то пора ще трябва да изяде доста по-големи количества за да си набави необходимите хранителни вещества в сравнение с храната от животински произход. Затова четете внимателно съставките на храните, които взимате. Храните, които му давате не трябва да имат млечно съдържание тъй като е вредно за здравето на пора. В клетката освен храна винаги трябва да има обилни количества вода. Бебетата порове се нуждаят от навлажнена и мека храна. Ако използвате сухи пелети за хранене трябва да ги сложите в малко вода и да ги поставите в хладилник за няколко часа, след което пелетите ще са готови за храна на малките фретки. Отглеждането на фретки не приключва само с осигуряването на клетка и храна. Трябва да осигурите и подходяща тоалетна и място за спане. Тоалетната трябва да бъде така направена, че в предната си част да е достатъчно ниска за да може пора да влезе, а в задната си част леко издигната така че да го прикрива докато е вътре. За постелка в тоалетната на пор може да използвате котешка тоалетна. Добър съвет е да му оставите малко от фекалиите, като по този начин пора няма да си играе вътре в тоалетната. Мястото за спане и почивка трябва да има нужните постелки. Порът не обича да спи на открито и поради това е необходимо да му поставите в телената клетка кутия с подходяща постелка. Тази постелка трябва да бъде добре закрепена така че порът да не може да я влачи из клетката или да я завлече в тоалетната си. За постелка може да използвате стара тениска или кърпа, която да може да почиствате лесно. Избягвайте постелки от стърготини особено борови или кедрови, защото те причиняват дразнене на очите и дихателни проблеми. Постелката също така трябва да е с размери, които не позволяват на пора да я погълне.

Новата мода при домашните любимци

Декоративни прасенца. Живеят си вкъщи... Хмм... Не звучи ли странно? На мен лично - не. Прасчовците внасят... екзотика в дома. Те са като кученца - обичат да се гушкат (като цяло са страшно любвеобилни), вършат си работата навън, когато ходят на разходка, дори и изпълняват команди, като "седни" , "легни" и " подай копитце"! Биват черни, светлорозови, или на петна. Разбира се, като традиционните грухчовци, обичат и да похапват. Прасенцата са на мода и сред известните личности - Виктория Бекъм, в стремежа си да направи оригинален подарък, подарила на мъжа си две породисти мини прасенца. А за тези, които искат да си купуват, да имат предвид, че трябва да полага сериозни грижи за сладурчето, но и да знае, че със сигурност няма да остане разочарован. Ето и малко снимки ;)

Жаби предусетили земетресението в Акуила

Кафяви крастави жаби са предусетили земетресението в италианския град Акуила преди година.

Това обявиха британски учени, които тогава са наблюдавали квакащите животинки и забелязали рязка промяна в държанието най-вече на мъжките индивиди малко преди труса.

На 5 срещу 6 април мощно земетресение с магнитуд 5.8 по скалата на Рихтер разтресе Акуила. Жертви на труса станаха 299 души. Ранени бяха 1 500 души, а близо 50 000 бяха принудени да напуснат домовете си.

Въпреки, че април е времето, в което жабите се размножават, 96% от мъжкарите напуснали терена. Пет дни преди земетресението те се пренесли на около 70 километра от Акуила.

Учените констатирали, че три дни преди труса броят на чифтосващите се двойки бил буквално нула. От деня, в който земните пластове под италианския град се разместили до деня, в който бил усетен последния трус, изследователите не открили пресен хайвер на обитаемите от жабите места.

След време някои от мъжките жабоци се завърнали по родните си домове. Но броят им бил много по-малък в сравнение с предишни години, уточняват учените.

Ръководителят на изследването д-р Рейчъл Грант казва, че това изследване е първото, което проследява и документира поведението на животни преди, по време и след земетресение.

Доктор Грант уточнява, че кафявите крастави жаби се усетили предсеизмични смущения като изпускането на газове и заредени частици.

PLEASE , COMMENT ! THANK YOU VERY MUCH !!!

Откриха гигантски праисторически пингвин

Преди 36 милиона години поне 1 вид пингвини е бил висок колкото човека, и е бил оцветен в червено и сиво, откриха учени от САЩ.

Откритият наскоро вид, наричан воден крал, засенчва птичата еволюция, твърдят специалистите.

Пингвините неотдавна са станали черно-бели, и то вследствие на плуване, а не за камуфлаж. Заедно с поне още два вида праисторически пингвини, вкамененостите са намерени в Перу през 2007 година, но са обявени едва днес.

Учените са открили пера от крилете и по-малки пера от тялото на високия 1.50 метра вид пингвин. Най-високите познати съвременни пингвини са високи 1.20 метра.

„Открихме, че началото на крилото му е сиво, а вътрешната част е червено-кафява”, твърди учен Джулия Кларк , палентолог от университета Остин в Тексас.

Но екипът няма достатъчно пера от водния крал, за да определи цвета на цялото му тяло. „Не можем да определим целия цвят на пингвина все още, нито да кажем кои пера биха могли да бъдат част от по-светла шарка на пингвина – като очните и шийните пера на някои сегашни видове пингвини – такива като рокхопър-а”, твърди Дан Ксепка, палентолог от университета в Северна Каролина.

Но частици от костите показват, че тази определена вкамененост е на напълно пораснал пингвин, и затова намирането на сиви и кафяви черти е изненада.

Екипът е направил откритието, когато са сравнени микроскопични пичментични пакети, наричани мелансоми, във вкамененостите на перата със мелансоми от сегашни пингвини. Базирайки се на вкаменените мелансоми и техните форми и големина, учените успели да определят оригиналните цветове на перата.

Откритието бележи първият път, в който са намерени пера и вкаменелости от праисторически пингвин. Това също е първото директно доказателство, което учените имат, че сегашните цветове на пингвините са придобити наскоро.

Защо тогава пингвините са почернели? Може би е отговор към новите хищници, които се хранят с пингвини – като тюлените, смятат учените.

Това е феномен, наричан контраоцветяване. Белият цвят на коремите на пингвините ги слива със слънцето от хищници, гледащи ги от дълбините, а черният гръб ги слива с тъмното дъно, когато хищник ги дебне отгоре.

От друга страна меланосомът предполага, че тази шарка е страничен ефект от активния воден живот на пингвините. Меланосомът на водния крал има подобна структура и организация като тези на живи птици, които имат кафяви и червени пера, включително и зебрените шарки.

Но вкаменелите пигментични пакети са много различни от тези на живите пингвини, които имат по-големи и по-кръгли меланосоми, които са вързани заедно.

Любопитно за мечката гризли

Било е време, когато мечката гризли е била широко разпространено животно в определени райони на Канада. Днес обаче, тя се счита за застрашен вид в някои райони на Канада и области на Съединените щати. Мечката гризли, известна още като сребриста мечка, принадлежи към подвидовете на кафявата мечка. Мечката гризли се смята за един от най-големите северноамерикански бозайници. Днес, тя също населява райони на Аляска и някои части на Западна Канада.




Мечките гризли са всеядни, което означава, че храната им включва както растения, така и животни. Те обичат да се хранят с риба, елени, овце и лосове, а също така е известно, че са склонни да убиват и черни мечки.

Мечките гризли се нуждаят от големи пространства за живеене. Техният обхват може да включва гори, тревни площи, като дори живеят и в планинските райони. Техните местообитания също зависят от различните сезони, през топлите лета мечките гризли обитават ниско разположени области, а през мразовитата зима, те обитават високопланинските области до заспиването им за целия зимен сезон. Мечките гризли прекарват летния сезон в търсене на подходящо място за живот, като пропътуват големи разстояния за това. Те копаят огромни ями под корените на дърветата с помощта на техните големи лапи.

Големите размери на мечките гризли са просто, защото тези мечки имат нужда да ядат голямо количество храна, която да се преобразува в мазнини и да им помогне да оцелеят по време на дългия зимен сън. Мъжките гризли са по-големи, отколкото женските. Мечките гризли обикновено заспиват през месец октомври или ноември за период от 6 месеца. През този период, те използват натрупаните мазнини за оцеляване.

Мечките гризли са много агресивни в природата, в сравнение с общия темперамент на кафявите мечки. Техните атаки срещу хора могат да бъдат определени като начин на самостоятелна отбрана, женските гризли се отнасят изключително покровителствено и защитават техните малки. Известно е обаче, че мечките гризли стават агресивни, само когато са провокирани да атакуват.

Макар и мечките гризли да не считат хората като потенциален източник за храна, те са известни с атаките си срещу хора. Тези мечки основно избягват контакт с хората, но показват агресивно поведение, когато биват изненадани. Къмпингуващите, по-специално трябва да бъдат внимателни да не оставят храни в къмпингите, които биха привлекли тези мечки.

Днес, мечките гризли са пред заплаха за тяхното оцеляване поради унищожаването на техните местообитания. Понякога ловците случайно убиват този вид мечки, поради тяхната прилика с черните мечки.

Мечката гризли може лесно да бъде разграничена от кафявата мечка, поради своите дълги нокти и вдлъбната форма на лицето, както и по високите прегърбени рамене. Тази мускулна гърбица е това, което намалява скоростта на мечката, когато върви по нанадолнище.

Експертите са на мнение, че ако човек бъде нападнат от мечка гризли, трябва да се преструва на мъртъв, вместо да се опитва да избяга далеч от животното. След като се убеди, че не е особено застрашена по никакъв начин, мечката може да остави човека невредим.

Тъй като тези мечки предпочитат да избягват хората, препоръчително е също да се създава шум, докато се пътува през такива местности, които гризли обитава, като знак за предупреждение.

За котките и вещерството

В различните култури котките са свързани със свръхестественото, с щастие или нещастие, с лечебни качества или с причиняване на вреда...

Във фолклора котката е животното, неизменен придружител на вещици, магьосници и гадатели. С котката са свързани много суеверия.





В Древен Египет са смятали котките за свещени същества и са ги свързвали с богинята, която покровителства брака. В египетското изкуство богът на слънцето Ра е изобразяван като котка, която убива змея на тъмата. Черните котки са били и продължават да са асоциирани с тъмнината и смъртта.

Според легендите котките са спътници на вещиците. В тях се вселяват демони. През 1556 година Елизабет Франсис от Челмсфорд, Англия, била осъдена за вещерство. Тя не се разделяла с бялата си котка на име Сатана, която за послушание получавала от стопанката си по една капка кръв.

Считало се е, че вещиците могат да се преродят в котка девет пъти. Вероятно защото писаните имат девет живота.

За черните котки и досега се смята, че са въплащение на Дявола. В Средновековието черните котки били изгаряни живи по обвинения, че са партия с вещиците.

Според легендите, в Шотландия живее голямо стадо от диви котки, наречени котки-елфи. Те се явяват замаскирани вещици. Котките-елфи са с размери на куче, черни, с бяло петно на гърдите.

Въпреки че на повечето места по света черните котки са свързвани с магьосичеството, в някои части на Европа, Великобритания и САЩ, съществуват вярвания, че носят късмет.

Навсякъде обаче се счита, че когато черна котка ти пресече пътя, е на лошо. Според друга вяра, ако котка прескочи труп на починалия, той се превръща във вампир.

Котките играят важна роля в религията вуду, широко разпространен в Южна Америка.

Според древния фолклор пък котките имат и възможности да целят болести. Супата от черни котки лекувала туберколоза.

Персийска котка

Персийската котка е порода дългокосмести домашни котки произхождащи от древна Персия, дн. Иран. В Европа започват да се отглеждат от 16-17 в. първоначално в Италия. Особен интерес предизвикват в Англия, където от 19 в. се извършват най-сериозните селекции по отношение на тази порода.

Съдържание

* 1 Външен вид
* 2 Характер
* 3 Здраве


Външен вид

Масивно, закръглено тяло със средни до големи размери. Характерна сплесната муцуна с малък и широк нос, изпъкнали скули и масивна брадичка. Погледнати в профил челото и брадичката са в една вертикална линия. Козината е дълга и гъста със средна дължина на косъма около 10 см, около врата достига и до 20 см. Козината е копринено мека, фина, със също толкова гъст подкосъм. Стандартът позволява всякакви разцветки като към момента са признати над 150 различни вида, а действителният им брой надвишава 300. Най-старите видове персийски котки са били едноцветни - главно бели, сини и черни. Черните са редки поради това, че е трудно да се постигне безупречен черен цвят без сиви или кафеникави петна, също така те по-трудно се поддържат, тъй като слънцето и влагата с течение на времето спомагат за промяната на черния цвят. Сравнително по-скоро са се появили рижите, шоколадовите, кремавите и лилавите персийци. Освен едноцветните съществуват и много двуцветни видове, таби и т.н.

Характер

Персийските котки са спокойни, любвеобилни, изпълнени с доверие към хората. Обикновено си избират един от членовете на семейството, когото истински боготворят и са му изцяло предани. Настоятелно искат да им се обърне внимание като стоят до стопанина си и го гледат в очите или го съпровождат от стая в стая. Добре се отнасят с деца и никога не отмъщават дори и за най-големите им пакости и тормоз. Лесно се адаптират към живот в апартаменти.

Здраве

Здравето им е крехко като особено застрашени са очите. Често срещани са заболяванията на млечните жлези, както и опасността от стерилитет. Спермата на мъжките е много гъста и новородените котенца стават доста големи.

Птицечовка

Птицечовката (Ornithorhynchus anatinus) е малък плаващ бозайник. Ендемит на територията на Австралия, като се среща само в източната част на континента. Един от четирите оцелели представители на разред Еднопроходни, като видовете от този разред са единствените бозайници, които дават потомство като снасят яйца. Птицечовката е единственият оцелял представител на семейство Птицечовкови (Ornithorhynchidae) и на рода Птицечовки (Ornithorhynchus). Намерени са обаче фосили на близки нейни роднини, като някои от тях са класифицирани в род Птицечовки (Ornithorhynchus). Отровна, снасяща яйца и с човка, тя е смятана за един от най-странните видове бозайници.

Общи сведения

Имат човка и снасят яйца. Яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в клоака. Хранят малките си с мляко, но млечните им жлези нямат сукални зърна. Гъстата, кафява космена покривка не пропуска вода и обхваща почти цялото тяло без човката и краката. Тя им помага да издържат на ниската температура на водата. Човката не е като на птиците, а е сравнително мека и чувствителна. Живеят около 10-15 години. Дължината на тялото е 60 см, като мъжките са малко по-големи от женските. От тези 60 см около 15 см се падат на лопатовидната опашка. Мъжките тежат около 2 кг, а женските 1 кг. Въпреки еднаквата дължина, мъжките са два пъти по-тежки от женските. Имат по пет пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа. Хранят се главно с червеи, гъсеници и ларви. Във водата птицечовката е в стихията си. Подобно на видрата и бобъра, тя показва невероятно изящни движения при плуване. На сушата обаче е тромава и мъчноподвижна.

Местообитание

Обитават речните крайбрежия в планините. Жилището е разположено в стръмните брегове, а главният вход се намира под водата. Рядко излизат извън повърхността на водата, снасят яйцата си по речните брегове. Женската снася 1-2, по-рядко 3 яйца.

Знаете ли, че...

* Бръмбарът може да живее 9 дни без глава. След това ще умре от глад.
* Бълхата може да надскача собствената си дължина с 350 пъти.
* Сомовете имат 27000 вкусови рецептора
* Окото на щрауса е по - голямо от мозъка му
* Белите мечки са левичари
* Най-многобройното същество на планетата е мравката над 10 000 000 000 000 000 индивида
* Паяжината е най-здравата нишка открита до сега
* Мамбата е най-бързата змия в света тя развива скорост до 11.3 км/ч
* На о. Заводовски е най-голямата колония пингвини - 2 млн. индивида антарктически пингвини
* Северните елени имат три бели дроба.
* Крякането на патиците няма ехо - това явление все още няма обяснение
* Пиявиците имат около 300 зъба.
* Слонът е единственото животно с 4 колена.
* Повечето кучета имат толкова силно обоняние, че могат да подушат капка кръв в 5 литра вода.
* Слоновете са единствените животни, които не могат да скачат.
* Прасето не може да погледне нагоре.
* Бобрите не ядат риба.
* Котките виждат около шест пъти по-добре от човека през нощта.
* Електрическата змиорка генерира напрежение около 400 волта.
* Мравките могат да оцелеят до две седмици под вода.
* Охлювите отделят безцветен секрет, който оформя защитна пътека под тях. Секретът е толкова ефективен ,че охлювът може да пълзи по острието на бръснач без да се пореже.
* Къртицата може за една нощ да прокопае тyнел дълъг 76 метpа.
* Земните червеи имат 5 сърца.
* Козината на бялата мечка има свойството да превръща в топлина 95% от падналите върху нея слънчеви лъчи.
* Медузите съдържат около 95% вода.
* Хрътките виждат по-добре от която и да е друга порода кучета.
* Няма две зебри с еднакви шарки.
* Най-тежкият слон е бил претеглен в Ангола през 1956 г. и е тежал 12 тона.
* Гигантската сепия има най-големите очи на Земята.
* Делфините спят с едно отворено око
* Шимпанзетата, делфините и хората са единствените същества, които се разпознават в огледалото
* Медузата Turritopsis nutricula е безсмъртна.
* От птиците на най-голяма височина лети Дивата гъска. Забелязана е на 9500м.
* Кръвта на раците е синя
* Хатерия е вид гущер, който има три очи
* Ако разкъсате дъждовния червей на две части той не умира, а се превръща в два отделни червея
* Най-дългата змия е анкондата, която може да достигне до 10-11 метра.
* В Монголия конете са 13 пъти повече от хората.
* Преди 4000 години наказанието в Египет за убийство на котка било смърт.
* Кучетата са споменати 14 пъти в Библията, а котките нито веднъж.
* Котките не спят. Мустаците им си почиват и дишането се забавя но мозъкът им остава буден.
* Когато умират, обикновените домашни мухи, издават силен звук с висока честота, който не може да се улови от човешкото ухо, но кучетата го чуват.
* Езикът на синия кит тежи колкото 5 слона.
* Синият кит е най-голямото животно живяло някога на планетата.
* Домашната котка има 18 пръста.
* Нощните пеперуди нямат стомах.
* Хлебарките могат да променят посоката си до 25 пъти в секунда.
* Колибрито е единствената птица, която може да лети назад.
* Зайците и папагалите могат да виждат зад гърба си без да изръщат глава.
* Зебрата е бяла на черни райета.
* Кълвачът може да кълве със скорост 20 удара в секунда.
* Езикът на хамелеона е два пъти по дълъг от тялото му.
* Тигърът е най-големият бозайник от семейство Котки.
* Кучетата и хората са единствените с простата.
* Слонът може да събере в хобота си до 10 литра вода.
* Бълхите скачат 18 хиляди пъти по-високо от собствената си височина.
* Обикновената златна рибка е единственото животно, което може да вижда инфрачервена и ултравиолетова светлина.
* Зеницата на окото на октопода е правоъгълна.
* Кенгуруто не може да върви назад.
* Лебедът е една от най- тежките летящи птици. Той може да кацне единствено върху вода, като използва краката си за спирачки.
* Ехидната и птицечовката са единствените бозайници които снасят яйца.
* Прилепът е единственият бозайник, който може да лети.
* Врабчетата не могат да ходят.
* Охлювът има около 25 000 зъба.
* Хипопотамите paждат под вода.
* Плъхът е животното издържащо най-дълго без вода.
* Когато жиpафът pажда,малкото пада от метър и половина височина.
* Животното с най-голям мозък в отношение с тялото е мpавката.
* Слоновете могат да помиришат вода от 5 километра.
* Щраусите си завират главата в пясъка, за да търсят вода.
* Птиците не спят в гнездата си, въпреки че от време на време си почиват там.
* Делфините имат вкус, но не и обоняние.
* Акулата е единствената риба, която може да мига едновременно с двете очи.
* Мравките винаги падат на дясната си страна, когато са отровени.
* Прилепите винаги завиват наляво, когато излизат от пещерата.
* Бухалите са единствените птици, които виждат синия цвят.
* Пилетата не могат да преглъщат ако са обърнати надолу с главата.
* Комарите имат 47 зъба.
* Биковете не различават червения цвят.
* Златната рибка помни само 3 секунди.
* Жизненият цикъл на водното конче трае само 24 часа.

Българско овчарско куче [БОК]

Българското овчарско куче [БОК] е нова порода създавана в България през последните десет години от любители. За основа в селекцията се използва утвърдената стара местна порода каракачанско куче използвана още от древните траки по нашите земи за охрана на стада и имущество. За постигане на по-висок ръст базовата порода каракачанско куче се кръстосва със значително по-едри чужди породи като Кавказка овчарка, Средноазиатска овчарка, Московски страж, Санбернар, Ландсир, Нюфаундленд. Получените кръстоски впоследствие са развъждани помежду си за затвърждаване на желаният тип. Българското овчарско куче, е порода кучета, отглеждана предимно за домашен любимец, изложбено презентиране и пазач на имущество. Популацията на породата е призната през 2009 г. от FCI като част от порода Югоизточна европейска овчарка (Ciobănesc Românesc de Bucovina) под патронажа на Румъния и Сърбия. Породата се характеризира с едър до гигантски ръст, гъста космена покривка, уравновесен характер и вярност към стопанина.


Съдържание

* 1 Стандарт на породата
o 1.1 Научна, систематична и стопанска класификация
o 1.2 Поведение
o 1.3 Предназначение на породата
o 1.4 Отглеждане
o 1.5 Конституция и тип висша дейност
o 1.6 Глава
o 1.7 Шия
o 1.8 Гръден кош
o 1.9 Гръб, поясница и кръстец
o 1.10 Крупа и опашка
o 1.11 Предни крайници
o 1.12 Задни крайници
o 1.13 Движение
o 1.14 Космена покривка
o 1.15 Недостатъци


Стандарт на породатa


Научна, систематична и стопанска класификация

При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта до колко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в други райони на Балканския полуостров. За съжаление до настоящия момент подобни изследвания в нашата страна не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер.
В своето стопанско или ползвателно направление Българското овчарско куче несъмнено влиза в категорията “Кучета пазачи”.


Поведение

Преобладаващата отбранителна реакция е активна. Агресивността не е силно изразена, но в същото време кучетата са резервирани в поведението си към непознати лица и демонстрират дистанцираността си с предупредително ръмжене и евентуално нападение. Към хищни животни (често и към кучета) агресивността нараства. Българското овчарско куче е съобразително, лесно адаптируемо към средата, в която се намира, реагиращо адекватно на ситуациите, в които е попаднало. Към стопанина си демонстрира привързаност и вярност. Основната му сетивност чрез обоняние, слух и зрение е много добре развита. До две, три, а при някои индивиди до четири годишна възраст е нормално кучето да е палаво и игриво, после то става много по - послушно и се държи много по - зряло.


Предназначение на породата

БОК е импозантен домашен компаньон, който може като да се излежава на дивана, така и да прави разходки сред шумотевицата на града между хора и автомобили, да подтичва игриво из парковете със своите събратя от всевъзможни други породи.
БОК трябва да е носител и на строго конкретни работни качества, съчетани със стабилизиран екстериорен облик. Това куче може да защитава домашните любимци, охранява фермата, следи за безопасността на стопанина си и семейството му. Недопустимо е в него да липсва инстинкт за охрана, а още по-страшното е да се страхува от селскостопанските животни или да проявява агресивност и стремеж да ги напада. В продължение на последните 10-15 години това куче е селекционирано да охранява без да му се подава команда – неговото нападение и хапане са трудно предсказуеми.


Отглеждане

Това куче може да се отглежда като импозантен домашен любимец както в градска така и в селска среда. Възможно е и да бъде отглеждано за полицейско или да пази стадо във ферма и други. Не се препоръчва да се отглеждат в апартаменти.
Може да се отглежда в широки дворове, с наличие на други животни, като котки например. Повечето БОК лесно свикват с тях, особено ако котките са още малки. Някои дори се привързват към котките от "техния двор", може да лаят по други, непознати котки, като така пазят "своите котки" и личното си пространство.Крайно важна е хигиената. Кучето трябва да бъде задължително ресано и къпано често. Обезпаразитяването също е задължително, за да води кучето ви пълноценен живот.
Обезпаразитяването най-често става чрез хапчета, пудри и спрейове против вътрешни и външни паразити. Ако кучето ви губи апетит, трябва да му давате бирена мая, тя подхранва костите и козината. На опаковката пише колко грама бирена мая се полагат на килограм маса. Ако знаете колко тежи вашето куче можете да използвате бирената мая, не прекалявайте с нея! Вашето българско овчарско куче ще бъде щастливо ако се грижите да му е чисто, да има вода, храна и достатъчно място за игра, да бъде сресано и обезпаразитено.


Конституция и тип висша дейност

В конституционално отношение кучето е с преобладаващ комбиниран груб-здрав тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с леки провисвания в областта на шията.


Глава

Главата на БОК е типично молосоидна. Тя няма грубия овал на мастифоподобните кучета, нито силно изразени скулови дъги. Масивна, широка и заоблена с леко овална форма на темето. Мозъчната част на черепа, погледната отгоре, по форма се доближава до квадрат с леко стеснение към муцуната. Леко превишава по дължина лицевата част. Муцуната е масивна, широка, среднодълга, леко притъпена. Носната гъба е черно пигментирана, добре изразена, с широки ноздри. Зъбите са здрави и бели, наподобяващи цвят “слонова кост”. Захапката е ножицоподобна. Очите са дълбоко поставени, тъмни на цвят и изразителни При преобладаващ бял пигмент на черепната част на главата е възможно да бъдат в малко по-светла окраска. Ушите са нормално поставени, а често и високо поставени. Могат да се наблюдават екземпляри с ниско поставени висящи уши, което не е типично за породата.
Като цяло Българското овчарско куче е компактно и симетрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8-10 %. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10-12 %


Шия

Шията е здрава и широка с леки провисналости на кожата без да образува така наречения “гердан”. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 400 спрямо мисленото продължение на гърба.


Гръден кош

Гръдният кош е широк и дълбок. Стернума е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добри развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.


Гръб, поясница и кръстец

Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.


Крупа и опашка

Кръстеца заедно с тазовите кости образува широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случай е извита сърповидно или на кравай над линията на гърба.


Предни крайници

Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.


Задни крайници

Бедрата са дълги, широки и силно замускулени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и пружиниращи.
Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.
Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите.


Движение

Българското овчарско куче се движи бавно. Движенията са привидно тежки в не много широк тръс. Това се обуславя от сравнително големите ставни ъгли, особено на задните крайници.


Космена покривка

Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите в дорзалната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Воларната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Цветът на космената покривка е разнообразен. В бита на овчарите се е наложил като преобладаващ белия цвят с големи, несиметрично разположени черни петна, но това не може да се приеме като критерий за породност в новосъздаваната порода. Изцяло черно пигментираните кучета са нежелани, а чисто белите пораждат съмнение за кръстосване и с други породи, които в териториално отношение са дистанцирани от естествения ареал на Българското овчарско куче.
Половият диморфизъм е добре изразен.


Недостатъци

За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.

Английски кокер шпаньол

Английски кокер шпаньол (на англ. English Cocker Spaniel} e порода кучета, подходящи за отглеждане при домашни условия.


Съдържание


* 1 История
* 2 Характер
* 3 Външни белези
o 3.1 Ръст и тегло
* 4 Здраве
* 5 Вижте също
* 6 Външни препратки


История

За първи път за кокер шпаньола се споменава през 14 в. в книга посветена на лова, написана от граф Гастон III дьо Фоа, гасконски благородник. Той посвещава цяла глава от книгата си на еспаньолите, както ги нарича, поради това, че самият той ги довежда във Франция от Испания (Еспан на френски). Тази порода, която перфектно се адаптира към различни климатични условия, е била внесена и в Англия именно като подарък от испанския крал. В Англия изключително много се пристрастяват към породата и я развиват впоследствие под името кокер шпаньол. Кокерът е използван широко в Шотландия и Уелс главно за лов на бекаси, но той е подходящ и за други видове птици. Най-разпространената украска на кокерите е била бяла с черни петна, а по-рядко златисто-кафеникава или черна. Породата е официално призната през 1902 г., а през 1940 тя е определена като независима и отделна от американския кокер шпаньол. Кокерът спада към групата на ретрийвърите, той има отлични данни за проследяване, лов, извличане на дивеча на по-тежки терени, а също така е гъвкав и изпълнителен.

Характер

Английският кокер е изключително подвижно и енергично куче с добър характер. Има силно развито обоняние. Както всички кокери той е много добър компаньон, притежава интелект и е силно привързан към стопанина си. Подходящ е за деца, нежен и игрив, но не толерира добре дразненията към него. Добре се адаптира с непознати. Подчинява се с респект на заповедите, които са му дадени. Като цяло Английският кокер шпаньол е дружелюбна порода, но както винаги има и изключения, които са резултат на свойствената за всяко куче индивидуалност. Темпераментът варира в големи граници, като мъжките кучета са в повечето случай по-кооперативни. Кокерите трябва да се тренират много внимателно и строго, понеже те са чувствителни, но също така независими и интелигентни. Тази порода обича игрите и се радва на толкова игри, колкото може да му осигурите.


Външни белези

Тази порода притежава следните белези : средно голямо куче, с умерено голяма глава и широко заоблено чело. Носът му е черен, като се среща и кафяв, но черният се препоръчва. Краката и задната част на тялото са добре окосмени. Тъмните овални очи трябва да имат нежно и интелигентно изражение. Ушите са разположени встрани от главата, на дължина трябва да достигат до носа на кучето. Има здрави челюсти и ножицовидна захапка. Гръдният кош е много дълбок и добре развит, но не достатъчно, за да се справи с голямо натоварване. Козината е лъскава, дълга и мека, с ресни по крайниците, като само на главата, челото и гърба е по-къса. Има големи лапи, с плътни възглавнички, гъсто окосмяване и ципи между пръстите. Опашката обикновено се реже в ранна възраст, като стои малко по-ниско от нивото на линията на гърба.

Ръст и тегло

Ръст : мъжките кучета обикновено са високи около 38-43 см, а женските 36-41 см. Тегло : мъжките кучета имат тегло около 13-16 кг, а женските 12-15 кг.

Здраве

Склонни са към ушни заболявания, като особено през лятото ушите трябва да се проверяват често. Поради дългите уши, които често докосват земята, те стават лесна мишена на паразити като кърлежи, които много често водят до глухота. Средната продължителност на живота на тази порода е 12-15 години.

Немска овчарка

Немската овчарка (на немски: Deutscher Schäferhund) е порода големи (по размер) кучета,
*************
произхождащи от Германия. Известна още като „Елзаска порода“. Немските овчарки са сравнително нова порода кучета, която е селектирана през 1899 г.

Съдържание
*********

* 1 Външен вид
* 2 Стандарт на породата
* 3 Характеристика
o 3.1 Особености на характера
* 4 Източници
* 5 Външни препратки

Външен вид
*********

Най-често немската овчарка е жълто-кафява до светлосива - сива и/или светло-жълта; чисто сива; сива със или без петна; чисто бяла; или пък чисто черна или черна с бели косми по гърдите. Козината може да е къса, средна или дълга. Ушите трябва да са предимно изправени нагоре, освен когато кучето е уплашено, изразява подчинение или радост.
Стандарт на породата [редактиране]

Международна класификация: ФР Германия, №166 по МФК с височина на холката: женски 55-60 cm, мъжки 60-65 cm; и с тегло: женски 22-32 kg, мъжки 30-40 kg. Имат издължена муцуна и дълга опашка.

Характеристика
***********

Немската овчарка (Немско овчарско куче) е най-известната порода кучета, синоним на вярност към стопанина и семейството. Кучетата от породата са предпочитани за охрана на държавните граници, безценни помощници на органите на реда и незаменими пазители на семейното имущество. Създатели на породата са Артур Майер и Макс фон Щефаниц.

Средната тежина на немските овчарки е 35 kg, но за целите на граничната полиция и служба „Полиция“ се използват екземпляри със значително по-големи размери.

Особености на характера
*******************

Кучетата от тази порода са известни със своята привързаност и жертвоготовност за семейството, което се грижи за тях. Те защитават стопаните си с риск за собствения си живот, като същевременно са дисциплинирани, умни, игриви, недоверчиви към непознати хора, издръжливи на пътуване, безсъние и натоварване. Парадоксално е, че немските овчарки не нападат деца. Враждебни са предимно към непознати хора.

За целите на националната сигурност немската овчарка е незаменима заради силно развитото си обоняние, посредством което намира без усилие наркотици, някои боеприпаси и пресни следи при издирване на престъпници.

Кучетата от породата са търпеливи, приспособими и излъчват самоувереност и самочувствие. Имат бърз бяг в тръс и удължена крачка без съществено поклащане на гръбната линия. Имат сангвиничен тип нервна система - силен и уравновесен, при някои - до холеричен - силен, но неуравновесен, без неуравновесеността да се отнася към сигурността на стопаните. Кучетата от породата имат характер, което особено силно ги обвързва с човешкото семейство.

Първите домашни кучета се появили преди около 16 000 години в Китай

Знаете ли, че... Първите домашни кучета се появили преди около 16 000 години в Китай Николай Атанасов - 2 Септември 2009 Това доказа екип учени от Кралския технологичен институт на Швеция, изследвайки митохондриална ДНК на кучета и вълци Първите одомашнени вълци, дали начало на първите породи кучета, са се появили не по-рано от 16 300 години на териториите южно от река Яндзъ в днешен Китай, сочат авторите на мащабно генетично изследване на родството между кучетата и вълците, публикувано в специализираното издание Molecular Biology and Evolution, съобщава Science Daily. Въпреки че кучетата са може би първото животно, превърнато в домашно от човека, учените доскоро се разминаваха в мнението си, къде и кога точно първите диви вълци са били превърнати от праисторическите хора в домашни животни. Даването на точен отговор на този въпрос се затруднява от сложността на отделянето на изкопаемите останки на домашните кучета от тези на вълците. В последните години на археолозите обаче се притекоха на помощ съвременните генетични методи, позволяващи проследяването на измененията в геномите на кучетата, обитавали различните континенти. На базата на тези промени може да се съди колко плътна и разнообразна е била популацията на животните, появили се първо на въпросната територия. Използвайки този подход, Петер Саволайнен (Peter Savolainen) от Кралския технологичен институт на Швеция (Royal Institute of Technology; KTH) в Стокхолм още през 2002 г. установи, че одомашняването на кучетата е станало на територията на Източна Азия и това е било еднократно събитие. Тогава екипът му анализира изменчивостта на геномите на повече от 500 кучета от този регион и другите части на земното кълбо, сравнявайки я с разнообразието в генома на 38 техни вълчи предци. Тъй като подобни изследвания обаче са косвени, те не са винаги напълно достоверни. Само преди месец учените от Университета “Корнел” Адам Бойко и Карлос Бустаманте установиха, че кучетата, обитаващи днешна Африка, имат не по-малко геномно разнообразие от азиатските си побратими, изследвани от Саволайнен. Авторите на изследването признават, че вълците, които са предци на кучетата, никога не са населявали Африка, поради което кучетата не може да са одомашнени първо там, но самият факт на сходните нива на изменчивост на ДНК с тази на азиатските кучета постави под въпрос стойността на изследването на Саволайнен. За да разсее всякакво съмнение, шведският учен проведе още по-задълбочено изследване, което доказа, че първоначалните му догадки са били верни и първите кучета действително са се появили в днешен Китай. Като допълнение той успя да локализира точния регион и времевия отрязък, когато е станало това. За целта екипът му анализирал геномите на 1500 кучета и 40 вълци от цял свят, като в изследването били включени както породисти животни, така и свободни кръстоски. Специалистите успели да разшифроват практически напълномитоходнриалната ДНК (mtDNA) на 169 кучета и 8 вълка. За разлика от пълния геном, късата молекула на митоходнриалната ДНК се предева практически неизменна от поколение на поколение само по майчина линия, което позволява оценка на разнообразието сред женските индивиди в дадена популация в самото начало на развитието й. Анализът потвърдил, че кучетата, обитаващи района южно от р. Яндзъ имат най-разнообразна ДНК, съдържаща най-голямо количество случайни мутации, които не се срещат при кучетата от Африка или Европа. Това потвърдило извода, че одомашняването на кучетата е започнало именно там преди не повече от 16 300 години.

Далматин

Далматинецът (на латински: Furlinos) e хърватска порода домашно куче с кожа, покрита с петна, най-често черни, но също понякога кафяви или други цветове (ако са кръстосани или заради генетични грешки).

Знае се, че когато се родят нямат петна, и че докато растат, петната са появяват по цялото им тяло. Този процес свършва, когато станат на една година. Ноктите и носът са със същия цвят като петната.

Произход

Смята се че произхода им е Далмация - сегашна Република Хърватия.

Общи параметри на породата

Далматинецът е средно едро куче, силно и издръжливо. Спокойно преодолява дълги преходи. Пропорциите на тялото му са изключително хармонични.

Темперамент

Спокойно, уравновесено, в повечето случаи общително и дружелюбно, в много редки случаи е агресивно и опасно.

Външен вид

Далматинецът е добре сложено куче със среден размер, с пропорционално телосложение, с чисти изваяни линии.

• Носна гъба: при черно-белите е задължително черна. При кафяво-белите: кафява.
• Зъби: зъбите при далматинеца са 42 на брой, с правилна ножицообразна захапка.
• Очи: тъмно кафяви при черно-петнистите и светлокафяви при кафяво-петнистите. Допустим е жълтокафяв оттенък. Всички останали цветове са недопустими.
• Уши: разположени са високо, среден размер, широки в основата си, желателно е да са петнисти, но е допустимо и чисто бели на цвят.
• Опашка: достига до скакателните стави. Силна, широка в основата си и постепенно изтъняваща към върха. В спокойно състояние е спусната надолу, с лека извивка нагоре в долната си част.
• Космена покривка: козината е гъста, плътно прилягаща, блестяща и твърда на допир. Основният цвят е бял, с черни или кафяви петна, които не трябва да се сливат едно с друго, желателно е да са равномерно разпределени по цялото тяло. Смесването на черни и кафяви петна е недопустимо.

Важни пропорции

• Дължина на тялото:височина при холката е приблизително 10:9.
• Дължина на черепа:дължина на муцуната е 1:1

Характеристика

Далматинецът е със здраво-сух тип конструкция, с добре развит скелет и силна релефна мускулатура.

Особености на характера

Кучетата от тази порода са известни със своето спокойствие, уравновесеност, изключително дружелюбни, обичат децата, но са недоверчиви към непознати. Далматинецът е с изключително развито чувство за собствено достойнство, злопаметен. С лекота се привързва, много добър компаньон. Оставени дълго без компания са меланхолични.

Померан

Померан (на немски: Zwergspitz, на полски: Szpic miniaturowy), наричан още мини шпиц е порода кучета, произхождаща от областта Померания, обхващаща североизточната част на Германия и северната част на Полша. Принадлежи към групата надекоративните кучета поради малкия си размер. Според стандарта на Международната федерация по кинология померанът е най-малката разновидност на немския шпиц.

Външен вид

Помераните са малки кучета. Те имат дълга, гъста и мека козина. Опашките им са типични за шпицовете, завити върху гърба. Новороденият померан обикновено има права или леко завита опашка, която се завива върху гърба в продължение на 1 до 3 месеца. Захапката им е много силна, а очите им са с остър поглед, черни или бадемови на цвят. Разцветката на козината може да бъде в много различни цветове: бяло, светлобежово, бежово, черно, кафяво, оранжево, самурено, вълчи цвят или бяло с другоцветни петна.

Темперамент

Обикновено померанът е приятелски настроен, игрив и активен. Обича да бъде близо до стопанина си. Много е интелигентен и лесно се поддава на дресировка. Помераните не винаги се разбират добре с други кучета, животни или хора. Лаят силно, което ги прави добри пазачи. Поради дългата си двойна козина, те обичат по-студени среди и не е необичайно куче от породата да бъде намеро да лежи върху студен под или друга хладна повърхност. Обикновено харесват деца над 3 години заради това, че са по-внимателни към тях. Поради размера си, те са подходящи за живот в апартамент или друго затворено помещение и могат бързо да се приспособят към почти всяка среда.

Популярност

Когато за първи път била показана, през 1890-те, породата тежала около 5 кг. Впоследствие теглото намаляло до не повече от 3 кг. Днес померанът е една от най-известните кучешки породи, вече 10 години в петнадесетте най-популярни породи според AKC. Към 2008 тя е номер 13 в тази класация и е имала същото класиране през2007 и 2003. Много често участва в телевизионни шоу програми и филми.