Персийска котка

Персийската котка е порода дългокосмести домашни котки произхождащи от древна Персия, дн. Иран. В Европа започват да се отглеждат от 16-17 в. първоначално в Италия. Особен интерес предизвикват в Англия, където от 19 в. се извършват най-сериозните селекции по отношение на тази порода.

Съдържание

* 1 Външен вид
* 2 Характер
* 3 Здраве


Външен вид

Масивно, закръглено тяло със средни до големи размери. Характерна сплесната муцуна с малък и широк нос, изпъкнали скули и масивна брадичка. Погледнати в профил челото и брадичката са в една вертикална линия. Козината е дълга и гъста със средна дължина на косъма около 10 см, около врата достига и до 20 см. Козината е копринено мека, фина, със също толкова гъст подкосъм. Стандартът позволява всякакви разцветки като към момента са признати над 150 различни вида, а действителният им брой надвишава 300. Най-старите видове персийски котки са били едноцветни - главно бели, сини и черни. Черните са редки поради това, че е трудно да се постигне безупречен черен цвят без сиви или кафеникави петна, също така те по-трудно се поддържат, тъй като слънцето и влагата с течение на времето спомагат за промяната на черния цвят. Сравнително по-скоро са се появили рижите, шоколадовите, кремавите и лилавите персийци. Освен едноцветните съществуват и много двуцветни видове, таби и т.н.

Характер

Персийските котки са спокойни, любвеобилни, изпълнени с доверие към хората. Обикновено си избират един от членовете на семейството, когото истински боготворят и са му изцяло предани. Настоятелно искат да им се обърне внимание като стоят до стопанина си и го гледат в очите или го съпровождат от стая в стая. Добре се отнасят с деца и никога не отмъщават дори и за най-големите им пакости и тормоз. Лесно се адаптират към живот в апартаменти.

Здраве

Здравето им е крехко като особено застрашени са очите. Често срещани са заболяванията на млечните жлези, както и опасността от стерилитет. Спермата на мъжките е много гъста и новородените котенца стават доста големи.

Птицечовка

Птицечовката (Ornithorhynchus anatinus) е малък плаващ бозайник. Ендемит на територията на Австралия, като се среща само в източната част на континента. Един от четирите оцелели представители на разред Еднопроходни, като видовете от този разред са единствените бозайници, които дават потомство като снасят яйца. Птицечовката е единственият оцелял представител на семейство Птицечовкови (Ornithorhynchidae) и на рода Птицечовки (Ornithorhynchus). Намерени са обаче фосили на близки нейни роднини, като някои от тях са класифицирани в род Птицечовки (Ornithorhynchus). Отровна, снасяща яйца и с човка, тя е смятана за един от най-странните видове бозайници.

Общи сведения

Имат човка и снасят яйца. Яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в клоака. Хранят малките си с мляко, но млечните им жлези нямат сукални зърна. Гъстата, кафява космена покривка не пропуска вода и обхваща почти цялото тяло без човката и краката. Тя им помага да издържат на ниската температура на водата. Човката не е като на птиците, а е сравнително мека и чувствителна. Живеят около 10-15 години. Дължината на тялото е 60 см, като мъжките са малко по-големи от женските. От тези 60 см около 15 см се падат на лопатовидната опашка. Мъжките тежат около 2 кг, а женските 1 кг. Въпреки еднаквата дължина, мъжките са два пъти по-тежки от женските. Имат по пет пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа. Хранят се главно с червеи, гъсеници и ларви. Във водата птицечовката е в стихията си. Подобно на видрата и бобъра, тя показва невероятно изящни движения при плуване. На сушата обаче е тромава и мъчноподвижна.

Местообитание

Обитават речните крайбрежия в планините. Жилището е разположено в стръмните брегове, а главният вход се намира под водата. Рядко излизат извън повърхността на водата, снасят яйцата си по речните брегове. Женската снася 1-2, по-рядко 3 яйца.

Знаете ли, че...

* Бръмбарът може да живее 9 дни без глава. След това ще умре от глад.
* Бълхата може да надскача собствената си дължина с 350 пъти.
* Сомовете имат 27000 вкусови рецептора
* Окото на щрауса е по - голямо от мозъка му
* Белите мечки са левичари
* Най-многобройното същество на планетата е мравката над 10 000 000 000 000 000 индивида
* Паяжината е най-здравата нишка открита до сега
* Мамбата е най-бързата змия в света тя развива скорост до 11.3 км/ч
* На о. Заводовски е най-голямата колония пингвини - 2 млн. индивида антарктически пингвини
* Северните елени имат три бели дроба.
* Крякането на патиците няма ехо - това явление все още няма обяснение
* Пиявиците имат около 300 зъба.
* Слонът е единственото животно с 4 колена.
* Повечето кучета имат толкова силно обоняние, че могат да подушат капка кръв в 5 литра вода.
* Слоновете са единствените животни, които не могат да скачат.
* Прасето не може да погледне нагоре.
* Бобрите не ядат риба.
* Котките виждат около шест пъти по-добре от човека през нощта.
* Електрическата змиорка генерира напрежение около 400 волта.
* Мравките могат да оцелеят до две седмици под вода.
* Охлювите отделят безцветен секрет, който оформя защитна пътека под тях. Секретът е толкова ефективен ,че охлювът може да пълзи по острието на бръснач без да се пореже.
* Къртицата може за една нощ да прокопае тyнел дълъг 76 метpа.
* Земните червеи имат 5 сърца.
* Козината на бялата мечка има свойството да превръща в топлина 95% от падналите върху нея слънчеви лъчи.
* Медузите съдържат около 95% вода.
* Хрътките виждат по-добре от която и да е друга порода кучета.
* Няма две зебри с еднакви шарки.
* Най-тежкият слон е бил претеглен в Ангола през 1956 г. и е тежал 12 тона.
* Гигантската сепия има най-големите очи на Земята.
* Делфините спят с едно отворено око
* Шимпанзетата, делфините и хората са единствените същества, които се разпознават в огледалото
* Медузата Turritopsis nutricula е безсмъртна.
* От птиците на най-голяма височина лети Дивата гъска. Забелязана е на 9500м.
* Кръвта на раците е синя
* Хатерия е вид гущер, който има три очи
* Ако разкъсате дъждовния червей на две части той не умира, а се превръща в два отделни червея
* Най-дългата змия е анкондата, която може да достигне до 10-11 метра.
* В Монголия конете са 13 пъти повече от хората.
* Преди 4000 години наказанието в Египет за убийство на котка било смърт.
* Кучетата са споменати 14 пъти в Библията, а котките нито веднъж.
* Котките не спят. Мустаците им си почиват и дишането се забавя но мозъкът им остава буден.
* Когато умират, обикновените домашни мухи, издават силен звук с висока честота, който не може да се улови от човешкото ухо, но кучетата го чуват.
* Езикът на синия кит тежи колкото 5 слона.
* Синият кит е най-голямото животно живяло някога на планетата.
* Домашната котка има 18 пръста.
* Нощните пеперуди нямат стомах.
* Хлебарките могат да променят посоката си до 25 пъти в секунда.
* Колибрито е единствената птица, която може да лети назад.
* Зайците и папагалите могат да виждат зад гърба си без да изръщат глава.
* Зебрата е бяла на черни райета.
* Кълвачът може да кълве със скорост 20 удара в секунда.
* Езикът на хамелеона е два пъти по дълъг от тялото му.
* Тигърът е най-големият бозайник от семейство Котки.
* Кучетата и хората са единствените с простата.
* Слонът може да събере в хобота си до 10 литра вода.
* Бълхите скачат 18 хиляди пъти по-високо от собствената си височина.
* Обикновената златна рибка е единственото животно, което може да вижда инфрачервена и ултравиолетова светлина.
* Зеницата на окото на октопода е правоъгълна.
* Кенгуруто не може да върви назад.
* Лебедът е една от най- тежките летящи птици. Той може да кацне единствено върху вода, като използва краката си за спирачки.
* Ехидната и птицечовката са единствените бозайници които снасят яйца.
* Прилепът е единственият бозайник, който може да лети.
* Врабчетата не могат да ходят.
* Охлювът има около 25 000 зъба.
* Хипопотамите paждат под вода.
* Плъхът е животното издържащо най-дълго без вода.
* Когато жиpафът pажда,малкото пада от метър и половина височина.
* Животното с най-голям мозък в отношение с тялото е мpавката.
* Слоновете могат да помиришат вода от 5 километра.
* Щраусите си завират главата в пясъка, за да търсят вода.
* Птиците не спят в гнездата си, въпреки че от време на време си почиват там.
* Делфините имат вкус, но не и обоняние.
* Акулата е единствената риба, която може да мига едновременно с двете очи.
* Мравките винаги падат на дясната си страна, когато са отровени.
* Прилепите винаги завиват наляво, когато излизат от пещерата.
* Бухалите са единствените птици, които виждат синия цвят.
* Пилетата не могат да преглъщат ако са обърнати надолу с главата.
* Комарите имат 47 зъба.
* Биковете не различават червения цвят.
* Златната рибка помни само 3 секунди.
* Жизненият цикъл на водното конче трае само 24 часа.

Българско овчарско куче [БОК]

Българското овчарско куче [БОК] е нова порода създавана в България през последните десет години от любители. За основа в селекцията се използва утвърдената стара местна порода каракачанско куче използвана още от древните траки по нашите земи за охрана на стада и имущество. За постигане на по-висок ръст базовата порода каракачанско куче се кръстосва със значително по-едри чужди породи като Кавказка овчарка, Средноазиатска овчарка, Московски страж, Санбернар, Ландсир, Нюфаундленд. Получените кръстоски впоследствие са развъждани помежду си за затвърждаване на желаният тип. Българското овчарско куче, е порода кучета, отглеждана предимно за домашен любимец, изложбено презентиране и пазач на имущество. Популацията на породата е призната през 2009 г. от FCI като част от порода Югоизточна европейска овчарка (Ciobănesc Românesc de Bucovina) под патронажа на Румъния и Сърбия. Породата се характеризира с едър до гигантски ръст, гъста космена покривка, уравновесен характер и вярност към стопанина.


Съдържание

* 1 Стандарт на породата
o 1.1 Научна, систематична и стопанска класификация
o 1.2 Поведение
o 1.3 Предназначение на породата
o 1.4 Отглеждане
o 1.5 Конституция и тип висша дейност
o 1.6 Глава
o 1.7 Шия
o 1.8 Гръден кош
o 1.9 Гръб, поясница и кръстец
o 1.10 Крупа и опашка
o 1.11 Предни крайници
o 1.12 Задни крайници
o 1.13 Движение
o 1.14 Космена покривка
o 1.15 Недостатъци


Стандарт на породатa


Научна, систематична и стопанска класификация

При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта до колко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в други райони на Балканския полуостров. За съжаление до настоящия момент подобни изследвания в нашата страна не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер.
В своето стопанско или ползвателно направление Българското овчарско куче несъмнено влиза в категорията “Кучета пазачи”.


Поведение

Преобладаващата отбранителна реакция е активна. Агресивността не е силно изразена, но в същото време кучетата са резервирани в поведението си към непознати лица и демонстрират дистанцираността си с предупредително ръмжене и евентуално нападение. Към хищни животни (често и към кучета) агресивността нараства. Българското овчарско куче е съобразително, лесно адаптируемо към средата, в която се намира, реагиращо адекватно на ситуациите, в които е попаднало. Към стопанина си демонстрира привързаност и вярност. Основната му сетивност чрез обоняние, слух и зрение е много добре развита. До две, три, а при някои индивиди до четири годишна възраст е нормално кучето да е палаво и игриво, после то става много по - послушно и се държи много по - зряло.


Предназначение на породата

БОК е импозантен домашен компаньон, който може като да се излежава на дивана, така и да прави разходки сред шумотевицата на града между хора и автомобили, да подтичва игриво из парковете със своите събратя от всевъзможни други породи.
БОК трябва да е носител и на строго конкретни работни качества, съчетани със стабилизиран екстериорен облик. Това куче може да защитава домашните любимци, охранява фермата, следи за безопасността на стопанина си и семейството му. Недопустимо е в него да липсва инстинкт за охрана, а още по-страшното е да се страхува от селскостопанските животни или да проявява агресивност и стремеж да ги напада. В продължение на последните 10-15 години това куче е селекционирано да охранява без да му се подава команда – неговото нападение и хапане са трудно предсказуеми.


Отглеждане

Това куче може да се отглежда като импозантен домашен любимец както в градска така и в селска среда. Възможно е и да бъде отглеждано за полицейско или да пази стадо във ферма и други. Не се препоръчва да се отглеждат в апартаменти.
Може да се отглежда в широки дворове, с наличие на други животни, като котки например. Повечето БОК лесно свикват с тях, особено ако котките са още малки. Някои дори се привързват към котките от "техния двор", може да лаят по други, непознати котки, като така пазят "своите котки" и личното си пространство.Крайно важна е хигиената. Кучето трябва да бъде задължително ресано и къпано често. Обезпаразитяването също е задължително, за да води кучето ви пълноценен живот.
Обезпаразитяването най-често става чрез хапчета, пудри и спрейове против вътрешни и външни паразити. Ако кучето ви губи апетит, трябва да му давате бирена мая, тя подхранва костите и козината. На опаковката пише колко грама бирена мая се полагат на килограм маса. Ако знаете колко тежи вашето куче можете да използвате бирената мая, не прекалявайте с нея! Вашето българско овчарско куче ще бъде щастливо ако се грижите да му е чисто, да има вода, храна и достатъчно място за игра, да бъде сресано и обезпаразитено.


Конституция и тип висша дейност

В конституционално отношение кучето е с преобладаващ комбиниран груб-здрав тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с леки провисвания в областта на шията.


Глава

Главата на БОК е типично молосоидна. Тя няма грубия овал на мастифоподобните кучета, нито силно изразени скулови дъги. Масивна, широка и заоблена с леко овална форма на темето. Мозъчната част на черепа, погледната отгоре, по форма се доближава до квадрат с леко стеснение към муцуната. Леко превишава по дължина лицевата част. Муцуната е масивна, широка, среднодълга, леко притъпена. Носната гъба е черно пигментирана, добре изразена, с широки ноздри. Зъбите са здрави и бели, наподобяващи цвят “слонова кост”. Захапката е ножицоподобна. Очите са дълбоко поставени, тъмни на цвят и изразителни При преобладаващ бял пигмент на черепната част на главата е възможно да бъдат в малко по-светла окраска. Ушите са нормално поставени, а често и високо поставени. Могат да се наблюдават екземпляри с ниско поставени висящи уши, което не е типично за породата.
Като цяло Българското овчарско куче е компактно и симетрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8-10 %. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10-12 %


Шия

Шията е здрава и широка с леки провисналости на кожата без да образува така наречения “гердан”. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 400 спрямо мисленото продължение на гърба.


Гръден кош

Гръдният кош е широк и дълбок. Стернума е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добри развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.


Гръб, поясница и кръстец

Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.


Крупа и опашка

Кръстеца заедно с тазовите кости образува широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случай е извита сърповидно или на кравай над линията на гърба.


Предни крайници

Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.


Задни крайници

Бедрата са дълги, широки и силно замускулени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и пружиниращи.
Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.
Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите.


Движение

Българското овчарско куче се движи бавно. Движенията са привидно тежки в не много широк тръс. Това се обуславя от сравнително големите ставни ъгли, особено на задните крайници.


Космена покривка

Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите в дорзалната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Воларната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Цветът на космената покривка е разнообразен. В бита на овчарите се е наложил като преобладаващ белия цвят с големи, несиметрично разположени черни петна, но това не може да се приеме като критерий за породност в новосъздаваната порода. Изцяло черно пигментираните кучета са нежелани, а чисто белите пораждат съмнение за кръстосване и с други породи, които в териториално отношение са дистанцирани от естествения ареал на Българското овчарско куче.
Половият диморфизъм е добре изразен.


Недостатъци

За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.

Английски кокер шпаньол

Английски кокер шпаньол (на англ. English Cocker Spaniel} e порода кучета, подходящи за отглеждане при домашни условия.


Съдържание


* 1 История
* 2 Характер
* 3 Външни белези
o 3.1 Ръст и тегло
* 4 Здраве
* 5 Вижте също
* 6 Външни препратки


История

За първи път за кокер шпаньола се споменава през 14 в. в книга посветена на лова, написана от граф Гастон III дьо Фоа, гасконски благородник. Той посвещава цяла глава от книгата си на еспаньолите, както ги нарича, поради това, че самият той ги довежда във Франция от Испания (Еспан на френски). Тази порода, която перфектно се адаптира към различни климатични условия, е била внесена и в Англия именно като подарък от испанския крал. В Англия изключително много се пристрастяват към породата и я развиват впоследствие под името кокер шпаньол. Кокерът е използван широко в Шотландия и Уелс главно за лов на бекаси, но той е подходящ и за други видове птици. Най-разпространената украска на кокерите е била бяла с черни петна, а по-рядко златисто-кафеникава или черна. Породата е официално призната през 1902 г., а през 1940 тя е определена като независима и отделна от американския кокер шпаньол. Кокерът спада към групата на ретрийвърите, той има отлични данни за проследяване, лов, извличане на дивеча на по-тежки терени, а също така е гъвкав и изпълнителен.

Характер

Английският кокер е изключително подвижно и енергично куче с добър характер. Има силно развито обоняние. Както всички кокери той е много добър компаньон, притежава интелект и е силно привързан към стопанина си. Подходящ е за деца, нежен и игрив, но не толерира добре дразненията към него. Добре се адаптира с непознати. Подчинява се с респект на заповедите, които са му дадени. Като цяло Английският кокер шпаньол е дружелюбна порода, но както винаги има и изключения, които са резултат на свойствената за всяко куче индивидуалност. Темпераментът варира в големи граници, като мъжките кучета са в повечето случай по-кооперативни. Кокерите трябва да се тренират много внимателно и строго, понеже те са чувствителни, но също така независими и интелигентни. Тази порода обича игрите и се радва на толкова игри, колкото може да му осигурите.


Външни белези

Тази порода притежава следните белези : средно голямо куче, с умерено голяма глава и широко заоблено чело. Носът му е черен, като се среща и кафяв, но черният се препоръчва. Краката и задната част на тялото са добре окосмени. Тъмните овални очи трябва да имат нежно и интелигентно изражение. Ушите са разположени встрани от главата, на дължина трябва да достигат до носа на кучето. Има здрави челюсти и ножицовидна захапка. Гръдният кош е много дълбок и добре развит, но не достатъчно, за да се справи с голямо натоварване. Козината е лъскава, дълга и мека, с ресни по крайниците, като само на главата, челото и гърба е по-къса. Има големи лапи, с плътни възглавнички, гъсто окосмяване и ципи между пръстите. Опашката обикновено се реже в ранна възраст, като стои малко по-ниско от нивото на линията на гърба.

Ръст и тегло

Ръст : мъжките кучета обикновено са високи около 38-43 см, а женските 36-41 см. Тегло : мъжките кучета имат тегло около 13-16 кг, а женските 12-15 кг.

Здраве

Склонни са към ушни заболявания, като особено през лятото ушите трябва да се проверяват често. Поради дългите уши, които често докосват земята, те стават лесна мишена на паразити като кърлежи, които много често водят до глухота. Средната продължителност на живота на тази порода е 12-15 години.

Немска овчарка

Немската овчарка (на немски: Deutscher Schäferhund) е порода големи (по размер) кучета,
*************
произхождащи от Германия. Известна още като „Елзаска порода“. Немските овчарки са сравнително нова порода кучета, която е селектирана през 1899 г.

Съдържание
*********

* 1 Външен вид
* 2 Стандарт на породата
* 3 Характеристика
o 3.1 Особености на характера
* 4 Източници
* 5 Външни препратки

Външен вид
*********

Най-често немската овчарка е жълто-кафява до светлосива - сива и/или светло-жълта; чисто сива; сива със или без петна; чисто бяла; или пък чисто черна или черна с бели косми по гърдите. Козината може да е къса, средна или дълга. Ушите трябва да са предимно изправени нагоре, освен когато кучето е уплашено, изразява подчинение или радост.
Стандарт на породата [редактиране]

Международна класификация: ФР Германия, №166 по МФК с височина на холката: женски 55-60 cm, мъжки 60-65 cm; и с тегло: женски 22-32 kg, мъжки 30-40 kg. Имат издължена муцуна и дълга опашка.

Характеристика
***********

Немската овчарка (Немско овчарско куче) е най-известната порода кучета, синоним на вярност към стопанина и семейството. Кучетата от породата са предпочитани за охрана на държавните граници, безценни помощници на органите на реда и незаменими пазители на семейното имущество. Създатели на породата са Артур Майер и Макс фон Щефаниц.

Средната тежина на немските овчарки е 35 kg, но за целите на граничната полиция и служба „Полиция“ се използват екземпляри със значително по-големи размери.

Особености на характера
*******************

Кучетата от тази порода са известни със своята привързаност и жертвоготовност за семейството, което се грижи за тях. Те защитават стопаните си с риск за собствения си живот, като същевременно са дисциплинирани, умни, игриви, недоверчиви към непознати хора, издръжливи на пътуване, безсъние и натоварване. Парадоксално е, че немските овчарки не нападат деца. Враждебни са предимно към непознати хора.

За целите на националната сигурност немската овчарка е незаменима заради силно развитото си обоняние, посредством което намира без усилие наркотици, някои боеприпаси и пресни следи при издирване на престъпници.

Кучетата от породата са търпеливи, приспособими и излъчват самоувереност и самочувствие. Имат бърз бяг в тръс и удължена крачка без съществено поклащане на гръбната линия. Имат сангвиничен тип нервна система - силен и уравновесен, при някои - до холеричен - силен, но неуравновесен, без неуравновесеността да се отнася към сигурността на стопаните. Кучетата от породата имат характер, което особено силно ги обвързва с човешкото семейство.

Първите домашни кучета се появили преди около 16 000 години в Китай

Знаете ли, че... Първите домашни кучета се появили преди около 16 000 години в Китай Николай Атанасов - 2 Септември 2009 Това доказа екип учени от Кралския технологичен институт на Швеция, изследвайки митохондриална ДНК на кучета и вълци Първите одомашнени вълци, дали начало на първите породи кучета, са се появили не по-рано от 16 300 години на териториите южно от река Яндзъ в днешен Китай, сочат авторите на мащабно генетично изследване на родството между кучетата и вълците, публикувано в специализираното издание Molecular Biology and Evolution, съобщава Science Daily. Въпреки че кучетата са може би първото животно, превърнато в домашно от човека, учените доскоро се разминаваха в мнението си, къде и кога точно първите диви вълци са били превърнати от праисторическите хора в домашни животни. Даването на точен отговор на този въпрос се затруднява от сложността на отделянето на изкопаемите останки на домашните кучета от тези на вълците. В последните години на археолозите обаче се притекоха на помощ съвременните генетични методи, позволяващи проследяването на измененията в геномите на кучетата, обитавали различните континенти. На базата на тези промени може да се съди колко плътна и разнообразна е била популацията на животните, появили се първо на въпросната територия. Използвайки този подход, Петер Саволайнен (Peter Savolainen) от Кралския технологичен институт на Швеция (Royal Institute of Technology; KTH) в Стокхолм още през 2002 г. установи, че одомашняването на кучетата е станало на територията на Източна Азия и това е било еднократно събитие. Тогава екипът му анализира изменчивостта на геномите на повече от 500 кучета от този регион и другите части на земното кълбо, сравнявайки я с разнообразието в генома на 38 техни вълчи предци. Тъй като подобни изследвания обаче са косвени, те не са винаги напълно достоверни. Само преди месец учените от Университета “Корнел” Адам Бойко и Карлос Бустаманте установиха, че кучетата, обитаващи днешна Африка, имат не по-малко геномно разнообразие от азиатските си побратими, изследвани от Саволайнен. Авторите на изследването признават, че вълците, които са предци на кучетата, никога не са населявали Африка, поради което кучетата не може да са одомашнени първо там, но самият факт на сходните нива на изменчивост на ДНК с тази на азиатските кучета постави под въпрос стойността на изследването на Саволайнен. За да разсее всякакво съмнение, шведският учен проведе още по-задълбочено изследване, което доказа, че първоначалните му догадки са били верни и първите кучета действително са се появили в днешен Китай. Като допълнение той успя да локализира точния регион и времевия отрязък, когато е станало това. За целта екипът му анализирал геномите на 1500 кучета и 40 вълци от цял свят, като в изследването били включени както породисти животни, така и свободни кръстоски. Специалистите успели да разшифроват практически напълномитоходнриалната ДНК (mtDNA) на 169 кучета и 8 вълка. За разлика от пълния геном, късата молекула на митоходнриалната ДНК се предева практически неизменна от поколение на поколение само по майчина линия, което позволява оценка на разнообразието сред женските индивиди в дадена популация в самото начало на развитието й. Анализът потвърдил, че кучетата, обитаващи района южно от р. Яндзъ имат най-разнообразна ДНК, съдържаща най-голямо количество случайни мутации, които не се срещат при кучетата от Африка или Европа. Това потвърдило извода, че одомашняването на кучетата е започнало именно там преди не повече от 16 300 години.

Далматин

Далматинецът (на латински: Furlinos) e хърватска порода домашно куче с кожа, покрита с петна, най-често черни, но също понякога кафяви или други цветове (ако са кръстосани или заради генетични грешки).

Знае се, че когато се родят нямат петна, и че докато растат, петната са появяват по цялото им тяло. Този процес свършва, когато станат на една година. Ноктите и носът са със същия цвят като петната.

Произход

Смята се че произхода им е Далмация - сегашна Република Хърватия.

Общи параметри на породата

Далматинецът е средно едро куче, силно и издръжливо. Спокойно преодолява дълги преходи. Пропорциите на тялото му са изключително хармонични.

Темперамент

Спокойно, уравновесено, в повечето случаи общително и дружелюбно, в много редки случаи е агресивно и опасно.

Външен вид

Далматинецът е добре сложено куче със среден размер, с пропорционално телосложение, с чисти изваяни линии.

• Носна гъба: при черно-белите е задължително черна. При кафяво-белите: кафява.
• Зъби: зъбите при далматинеца са 42 на брой, с правилна ножицообразна захапка.
• Очи: тъмно кафяви при черно-петнистите и светлокафяви при кафяво-петнистите. Допустим е жълтокафяв оттенък. Всички останали цветове са недопустими.
• Уши: разположени са високо, среден размер, широки в основата си, желателно е да са петнисти, но е допустимо и чисто бели на цвят.
• Опашка: достига до скакателните стави. Силна, широка в основата си и постепенно изтъняваща към върха. В спокойно състояние е спусната надолу, с лека извивка нагоре в долната си част.
• Космена покривка: козината е гъста, плътно прилягаща, блестяща и твърда на допир. Основният цвят е бял, с черни или кафяви петна, които не трябва да се сливат едно с друго, желателно е да са равномерно разпределени по цялото тяло. Смесването на черни и кафяви петна е недопустимо.

Важни пропорции

• Дължина на тялото:височина при холката е приблизително 10:9.
• Дължина на черепа:дължина на муцуната е 1:1

Характеристика

Далматинецът е със здраво-сух тип конструкция, с добре развит скелет и силна релефна мускулатура.

Особености на характера

Кучетата от тази порода са известни със своето спокойствие, уравновесеност, изключително дружелюбни, обичат децата, но са недоверчиви към непознати. Далматинецът е с изключително развито чувство за собствено достойнство, злопаметен. С лекота се привързва, много добър компаньон. Оставени дълго без компания са меланхолични.

Померан

Померан (на немски: Zwergspitz, на полски: Szpic miniaturowy), наричан още мини шпиц е порода кучета, произхождаща от областта Померания, обхващаща североизточната част на Германия и северната част на Полша. Принадлежи към групата надекоративните кучета поради малкия си размер. Според стандарта на Международната федерация по кинология померанът е най-малката разновидност на немския шпиц.

Външен вид

Помераните са малки кучета. Те имат дълга, гъста и мека козина. Опашките им са типични за шпицовете, завити върху гърба. Новороденият померан обикновено има права или леко завита опашка, която се завива върху гърба в продължение на 1 до 3 месеца. Захапката им е много силна, а очите им са с остър поглед, черни или бадемови на цвят. Разцветката на козината може да бъде в много различни цветове: бяло, светлобежово, бежово, черно, кафяво, оранжево, самурено, вълчи цвят или бяло с другоцветни петна.

Темперамент

Обикновено померанът е приятелски настроен, игрив и активен. Обича да бъде близо до стопанина си. Много е интелигентен и лесно се поддава на дресировка. Помераните не винаги се разбират добре с други кучета, животни или хора. Лаят силно, което ги прави добри пазачи. Поради дългата си двойна козина, те обичат по-студени среди и не е необичайно куче от породата да бъде намеро да лежи върху студен под или друга хладна повърхност. Обикновено харесват деца над 3 години заради това, че са по-внимателни към тях. Поради размера си, те са подходящи за живот в апартамент или друго затворено помещение и могат бързо да се приспособят към почти всяка среда.

Популярност

Когато за първи път била показана, през 1890-те, породата тежала около 5 кг. Впоследствие теглото намаляло до не повече от 3 кг. Днес померанът е една от най-известните кучешки породи, вече 10 години в петнадесетте най-популярни породи според AKC. Към 2008 тя е номер 13 в тази класация и е имала същото класиране през2007 и 2003. Много често участва в телевизионни шоу програми и филми.

Сибирско хъски

Сибирското хъски е порода куче, която произлиза от източната част на Сибир. Сибирските хъскита са първоначално селектирани от чукчите в североизточна Азия, по-късно внесени от търговци в Аляска, САЩ и Канада. Породата попада в категорията Шпицове и примитивни. Физическата им сила и издръжливост на студ ги прави много добри кучета-водачи на впрягове. Обичат тичането, което всъщност им е нужно, за да разтягат своите мускули и им трябва доста да се разхождат ако живеят в апартамент.

Характер

Хъскито е лоялен семеен компаньон. Не е подозрителен към непознати и няма да пази дома ви от тях. Нежен, предан и бдителен. Нетърпелив да учи. Своенравно, но интелигентно куче.

Външен вид

Очите са бадемовидни във всички нюанси на синьото и кафявото - едноцветни или пъстри. Триъгълни уши, разположени близо едно до друго. Тялото е малко по-дълго, отколкото високо. Няма кучешка миризма. Среден на дължина косъм, козината е мека и прилепнала и не се нуждае от много четкане. Подкосъмът е мек. Позволени са най-различни цветове. Няма проблем ако се отглежда в апартамент стига да има по 2-3 часа разходки на ден.

YORKSHIRE TERRIER (YORKIE)

Йорките са от класа на така наречените “кучета–играчки”. Весели и игриви, те са превъзходен домашен любимец, приличащ повече на плюшена играчка, отколкото на куче. Върховно удоволствие за йорките е да са около своите стопани, да играят с тях, да се гушкат и да “раздават целувки”. Йоркито е неворятен “анти-стрес” фактор. Само няколко минути игра с него и човек се отпуска, ежедневните грижи остават на заден план, а лошото настроение изчезва. Специалистите твърдят, че дългокосмената козинка на йорките помага и за изграждане на антиалергени при повечето форми на алергия.Малкият размер на това “джобен формат” куче, го прави подходящо за отглеждане и в неголямо жилище. Невероятно умни, йорките много бързо изграждат хигиенни навици, не цапат и не правят бели. За разлика от кучетата от едрите породи, йорките на изискват ежедневни дълги разходдки. Обичат да пътуват и могат да бъдат на всякъде със своите стопани. Непретенциозни към храна, обичат всичко, нуждаят се от около 60 гр. суха гранулирана храна на ден. Не изискват специални грижи, освен обичайните ваксини и ежедневно разресване и подръжка на козинката.

Бебето йорки се ражда между 58 и 64 дни от бременността на майката. Новородените са с тегло между 60 и 120 гр. Козинката им е къса, мека и лъскава. Гръбчето е черно, а лапичките, коремчето и муцунката златисто кафяви. Въпреки, че не чуват и не виждат, те са много жизнени, веднага се “залепват” за мама и започват лакомо да бозаят.Млякото на мама е много хранително и бебетата бързо наддават на тегло. В края на първата седмица те почти са удвоили теглото си.След още две седмици бебетата започват да стават все по-самостоятелни.Вече имат зъбки могат да бъдат захранени. Те вече не зависят толкова много от мама, започват да се закачат и да играят, да излизат от кошарката и предприемат първите опознавателни експедиции.След като са навършили 30 дни и са захранени бебетата вече могат да бъдат взети от техният нов стопанин.

Какво трябва да знаете за вашето бебе:

• Отделянето от майката и братчетата е стрес за бебето. Отделете му спокойно кътче във вашият дом и му дайте време да се адаптира към новата обстановка. Не бързайте да го показвате на приятели и роднини преди да е опознало добре членовете на новото си семейство и да се е почувствало част от него.
• Бебето има вродени хигиенни навици. То никога не ака и не пишка в кошчето, в което спи и веднага прави тези неща щом го напусне. Сложете стари вестници около кошчето за да свикне бебето да пишка върху тях и с времето постепенно ги премествайте към местото, където за в бъдеще йоркито ще ходи по нужда – баня, тераса и т.н./
• Бебето трябва да се храни по четири пъти на ден до навършване на двумесечна възраст. Най-добре е да му се дават гранулирани бебешки храни подходящи за възрастта и породата, които можете да намерите във всеки зоомагазин.
• С навършването на 45 дни, бебето трябва задължително да се ваксинира. Вида и схемата на ваксиниране консултирайте с вашият ветеринарен лекар.
• Бебето спи между 12 и 18 часа на ден. Осигурете му тази възможност.
• Когато не спи, бебето играе. Играйте с него колкото можете по-често, гушкайте го и му говорете. Осигурете му подходящи играчки, с които да се забавлява и да си чеше зъбките.
• Още от най-ранна възраст бебето трябва да научи три думи – името си, “не” и “браво”. Така то започва да се индентифицира и да разбира какво е разрешено и какво не.
• До навършване на тримесечна възраст избягвайте да извеждате бебето извън дома си, а ако ви се налага да го правите, не го пускайте да ходи. Бебето все още не е укрепнално достатъчно и е по-добре да не рискувате да се разболее.
• С навършване на тримесечна възраст бебето вече започва да “прилича” на йоркширски териер. Козинката му вече е с дължина 2 – 3 см, ушичките се изправят и характерната окраска за породата започва ясно да се забелязва. Храненията се намаляват от четири на три пъти дневно, може да му се дават парченца варено пилешко месо, белтък от твърдо сварено яйце, парченца ябълка и всякакви вкусни неща.
• Никога не давайте на йоркито карантия, кокали, пикантни храни или салам. Не забравйте, че шоколада е отрова за кучето.
• На тримесечна възраст йорките трябва да се обезпаразитят с преперат против вътрешни паразити. Консутирайте се с вашият ветеринарен лекар.